с.БАЧКОВО и Бачковски манастир



 

Бачковският манастир е втория по големина и значимост в България. Създаден е през 1083 година от Григорий Бакуриани - известен византийски държавник. От това време са останали само гробницата и църквата "Св. Архангели". Приземният етаж на църквата е изографисан през 1841 г. от Захарий Зограф и негови ученици. В съборната църква "Св. Богородица”, изографисана през 1845 – 1850 г., се намира прочутата иконата "Богородица Елеуса" от 1310 г.

 

БАЧКОВО

 

Първите познали участници са Иван и Златка Стафидкови от гр. Бургас. Те спечелиха уикенд за двама и вечеря в хотел Бачково

Ако искате да избягате от шума и забързаното ежедневие на градския живот, да прекарате спокоен уикенд, посетете Бачково.

Бачково е един малък бисер в короната на Родопа планина.

Селото е близо до Асеновград и е само на 25км. От Пловдив. Често си спомням оценката на покойния познавач на Родопите, писателят Николай Хайтов:”За Бачково какво да ви кажа?!То е сравнително бедно икономически, но неговите обитатели са взели мъдростта на Родопа планина и равна Тракия.

Бачково възниква като войниганско селище по време на османско владичество. Както е известно войниганите са давали наряд за опазване дервентите(проходите( в турската империя. И затова такива селища са се ползвали с относителни привилегии.

Заселването става от необходимостта да се пази първата порта към Родопите. В началото на днешното село, през първата половина на 17 век се настанява една малка станция с няколко пазванти на дервента (прохода към Бяло море), които са вземали специална пътна такса на всички, които са преминавали от Тракия за Беломорие то и обратно. Таксата се е наричала ”БАЧ”. Оттук и заселващите се постепенно балканлии от Родопите и работещи като аргати (т. е. наемни работници) в близкия тогава наричан Петрички манастир, започнали да се наричат бачковлии, а манастирът взема оттук насетне името на селото и започва да се нарича Бачковски. Както повечето родопски села така и при родопското село Бачково, започва да обогатява душевността си с много традиции, които поддържат живо националното съзнание, което, под влиянието на манастира е било винаги на висота. Може би за това за ден в селото ни не е пребивавал турчин-поробител или пък да се е заселвал циганин. Това се обяснява и с обстоятелството, че влиянието на манастира като солидно просветно и културно равнище и национална светиня, е било много силно. Бачковлии започват да приемат манастира като частицa от себе си, а манастирът не прави нищо почти, без да търси помощта на новите заселници край него. Когато през 1362 година десетилетия преди Търновград да падне под турско робство, падат Пловдив и Асеновград, монасите в манастира с помощта на бачковци, скриват чудотворната икона току що донесена дар от Грузия. Скриват я в среднощна доба, далеч от манастира на 3 километра югоизточно в една пещера в местността Клувията. Никак не е случайно че там е скриват. В тази местност тече лековита вода, има „аязмо”от което често търсят лек и самите поробители!?

Минават десетилетия и ето, може би по предопределение с висше, две козарчета, братче и сестриче, в късен следобед на един пролетен ден, виждат, че нещо в една пещера блести. Просто залязващите слънчеви лъчи са целунали Чудотворната икона, скрита в отсрещната пещера. Местността е Клувията. Децата са впечатлени, изплашени и развълнувани. Подкарват по детски набързо стадото кози надолу към манастира и задъхани разказват на монасите от манастира какво са видели. На другия ден водят един от старите монаси на мястото, който се почуда открива Чудотворната икона, невредима. Връща се в манастира. Разказва с радост на игумена, че”чудото е станало и иконата покровител на светата обител е открита”. Игуменът организира подобаващо шествие и с дървеното клепало напред връщат иконата в манастира. Оттук започват преданията и легендите народни. Те през годините се до украсяват:внасят иконата в олтара, но през нощта игуменът сънува сън на който Света богородица изказва несъгласие, че са я поставили в олтара, далеч от очите на вярващите. На сутринта ужасен игуменът открива че иконата я няма. Отиват в Клувията и е намират там. Вземат е обратно и сега е поставят в вътрешната част на големия храм, от дясната страна, където стои и до ден днешен, посрещайки символично всеки, който с вяра и упование прекрачва прага на храма.

Събитието с намирането на иконата става Вторият ден на Великден и от тогава насам, без прекъсване вече близо четири столетия на Втория ден на Велик ден иконата се носи с подобаващо шествие, наречено, по църковному „летия се „в местността Клувията. Там вече през 18 век е изграден параклис „Свети Архангели”. Стои си и аязмото. Стигайки до аязмото иконата се поставя пред него. Игуменът извършва водосвет, поръсва иконата и многохилядното множество вярващи, които я следват след което я внасят в параклиса. Там се отслужва света литургия, а народът търпеливо чака реда си, за да я целуне, след което отива да запали свещичка за здраве и на свещеника който гори в пещерата където иконата е намерена.

Има нещо вълнуващо в това шествие и народна традиция.

Първо историята не е отбелязала толкова мащабна летия (шествие) с икона в нашата страна. През десетилетията предшествениците ми от Бачково са изградили по редове импровизирани софри и всяка фамилия дни преди Великден почиства своята символична трапеза и я приготвя за Великия.