Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Благоевград, хотели, къщи, вили за гости
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

село Смилян хотели къщи вили за гости под наем
област :: Смолян, хотели, къщи, вили за гости, под наем  община :: Смолян, хотели, България

видове туризъм:
планински, еко, винен, исторически, културен, бизнес туризъм


 регион
 община
 
 
 
 забележителност
Aрхеологическа етнографска сбирка курорт с. Баните
Велоалея-Язовир Златоград край град Златоград,
Връх Перелик край курорт Пампорово,Смолян,Чепеларе,
Връх Средногорец в Родопите /защитена местност/,
Връх голям Перелик в Родопи планина край Пампорово,
Екопътека Еко-ехо край град Златоград, обл. Смолян,
Екопътека Загражден край Давитково, община Баните,
Екопътека Невястата в град Смолян.България,
Екопътека Планинска прегръдка край град Златоград,
Екопътека По стъпките на Делю Хайдутин-Златоград,
Екопътека Света Неделя край град Златоград ,
Етнографска сбирка на Смилянския боб и терлик,
Етнографски комплекс в град Златоград.България,
Етнографски музей Арда, Могилица, Смилян, Родопите,
Извовор Лъджата с.Буката общ.Смолян-лечебен извор,
Извовор Лъджата с.Буката общ.Смолян-лечебен извор,
Каньона на водопадите над Пампорово.България,
Къща-музей Ласло Наги в град Смолян,
Мемориал Полковник Серафимов (Родопската Шипка),
Мемориална музейна сбирка "Ласло Наги" - Смолян,
Местността Иноглово край град Смолян и Пампорово,
Местността Циганско градище край Рудозем,Златоград,
Момин камък край град Смолян, ски курорт Пампорово,
Момина вода край село Момчиловци, Хайдушки поляни,
Момчилова крепост край град Смолян, Мадан,Родопите,
Музейната сбирка Просветното дело Средните Родопи,
Национална Астрономическа Обсерватория обл.Смолян,
Обсерватория Рожен край Смолян-Чепеларе-Пампорово,
Павловската воденица общ.Баните-Смолян-България,
Пещера "Бориковска" край с.Смилян-Могилица-Арда,
Пещера Надарска край с. Смилян-Могилица и Арда,
Пещера Ухловица общ. Смолян с.Смилян-Могилица-Арда,
Пещери Голубовица край село Смилян-Могилица и Арда,
Планетариум град Смолян ,
Проходна пещера Калето край Смилян-Могилица- Арда,
Регионален исторически музей "Стою Шишков" Смолян,
Римски мост Кемера община Борино облас Смолян,
Родопски драматичен театър град Смолян,
Село Могилица-Агушеви конаци обл.Смолян,
Скалният феномен Костен камък край село Орехово,
Тракийско светилище, посветено на бога Слънце,
Триградско ждрело общ.Девин обл.Смолян,
Узунов камък с.Горна Арда-Могилица-Смилян,
Фолклорен резерват село Широка Лъка,
Църква "Св. Висарион Смоленски" град Смолян,
Църква „Успение Богородично” в с. Широка Лъка,
Часовникова кула в село Смилян община Смолян,
Ягодинска пещера с.Ягодина обл.Смолян
 местност

Уважаеми потребители, забележителностите и възможностите за туризъм към това населено място се намират в областта около него. Някой са по-далеч а други по-близо ,но в рамките на един ден могат да се посетят при интерес от ваша страна. Всяка една от тези дестинации са достойни за нашето внимание. Към всеки един обект сме вързали възможностите за туризъм в региона.

 Село Смилян, област Смолян

 Бързи връзки към хотели, къщи за гости, вили под наем, бунгала, апартамени, квартири, ресторанти, барове, дискотеки, забавления, природни забележителности, културно-исторически забележителности, музеи, туристически агенции, туроператори, фирми, почивки, пътуване, ваканция, туризъм в село Смилян.

Еко туризъм в община СМОЛЯН, село Смилян

 ПРИКЛЮЧЕНИЯ, ПЕЩЕРИ, ТУРИСТИЧЕСКИ ПЪТЕКИ И КУЛИНАРНИ

ИЗКУШЕНИЯ ОЧАКВАТ ТУРИСТИТЕ В ГОРНОТО ПОРЕЧИЕ НА РЕКА АРДА

 Районът на Горното поречие на р. Арда през последните няколко години се превърна предпочитана дестинация за лятна отмора на българи от всички краища на страната. Резултатите от предприемчивостта на хората от селищата в района Смилян, Могилица, Бяла Река, Арда, Горна Арда и Буката са навсякъде – хората са преустроили домовете си, за да посрещат туристи, за по-придирчивите се предлага настаняване в еко-комплекси и малки хотели, а в диплите на планината множество благоустроени места за пикници предлагат отмора на туристите след предприетия от тях пешеходен, конен или велопреход в планината. Някога „забранена земя”, заради своето погранично разположение, сега районът привлича хиляди туристи ежегодно именно със своята съхранена природа, живи занаяти и традиции, изкушава посетителите с ароматни родопски гозби и ястия, приготвени от местно произведени продукти: малиново вино от Арда, млечни кремове и сирена, произведени по стари родопски рецепти в собствената мандра от комплекс „Родопа милк”, истински смилянски фасул, произведен в селищата от Ардинското поречие, или пък прясна пъстърва, уловена собственоръчно от атракционите за спортен риболов в района. Само в този район туристите могат да избират измежду повече от 22 пътеки за пешеходни, вело и конни преходи с обща дължина над 300 км, посещение благоустроени и неблагоустроени пещери. В района са картографирани 23 карстови пещери, от които по-известни са Ухловица, Бориковска, Надарска, Типицето и пещерна система Голубовица. Тук е най-дългата родопска река - Арда дала името на един от най-романтичните родопски региони: Ардинското корито, скътало богато природно и културно наследство. Тук са “Агушевите конаци”, проходна пещера “Калето” и руините на едноименната крепост.  Място, където все още са живи легендите от отминали времена, където природата и хората живеят в хармония.

Тръгвайки от Смолян, само на 15 км  в южна посока ви очаква първото селище от този район – Смилян. Селището е известно със своята верска толерантност. Църквата се намира на един хвърлей място от джамията. Хората празнуват заедно своите религиозни празници. Например храмовият празник на църквата - Спасовден - се превръща в общоселски събор, на които идват хора от близки и далечни села и градове. Името на селото идва от създателите му - славянски племена смолени. Реално името на селото е било Смолен. Историята помни героичното отстояване на християнската вяра от жителите на селото и техния духовен водач - епископ Висарион Смоленски, убит жестоко от турците през 1662 г. В наши дни името Смолян е дадено на днешния град Смолян, а на селото дават името Смилян.

Паметникът на епископ Висарион се издига в подножието на един от безспорните символи на селото  - единствената на територията на община Смолян каменна часовникова кула, построена през 18 в. от устовси дерибей и функционирала като стражева наблюдателница. Тя е високата над 10 метра. Първоначално е строена за наблюдателница и то преди два века, когато Смилян е бил административен център на тогавашната Ахъчелебийска каза. Отгоре се виждат пътя и цялото поречие на река Арда и местните жители навреме са били предупреждавани ако идва враг. През 1929 година за първи път след Освобождението районът е посетен от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Той подарява на Смилян часовниковия механизъм, който е монтиран на върха на възстановената кула. Оттогава самоуки местни майстори са се грижили за часовника и десетките му зъбчати колелца

Днес село Смилян предлага добри възможности за селски, познавателен и приключенски туризъм. Множеството къщи за гости, няколко малки хотела и екоселището, разположено в източният му край, предлагат на туристите възможност за почивка, съчетаваща уюта и спокойствието на провинциятар без да се лишават от удобствата на съвремието. Ресторантът на комплекс “Смолена” и механа “АИДА” изкушават гостите с родопски ястия, приготвени по традиционни местни рецепти, както със специалитети от дивечово месо и ястия от прочутия смилянски фасул.

 Преди да направите своя избор какво да посетите, видите и вкусите в района, непременно минете през   Посетителският информационен център, разположен в сградата на читалище “Проф. Асен Златаров” в Смилян, представя многообразието на родопската флора, фауна и ландшафт. Тук освен изчерпателна информация за природните и туристически забележителности, за туристическите пътеки и атракции в целия район на Горното поречие на р. Арда., малки и големи могат да проверят знанията си за животните, растенията и птиците чрез интерактивните модули в центъра, да разгледат постоянната фотоизложба на тема “Родопите - живот под земята и в светлината на деня”, да научат за многобройните пещери, с находища на кости на праисторическа пещерна мечка и пещерна хиена, на ревниво пазили в продължение на хилядолетия тайните на еволюцията на най-старата суша на континента - Родопа планина. Безспорната атракция в него е първата в България реконструкция на скелет на праисторическа пещерна мечка, кости от каквито са открити в няколко пещери в района. Пак в сградата на читалището се намира етнографската сбирка на „Смилянският фасул и родопските терлици”, представяща традиционният за селото поминък и уменията на местните жени да везат пъстроцветни терлици. Включете се в инициативата на селото за изработка на най-голямото в света пано от смилянски фасул с участието на най-голям брой съ-автори. Залепете и вие своето фасулено зърно и се подпишете в книгата на участвалите в тази кандидатура за вписване в книгата на рекордите „Гинес”.

 Когато се спомене село Смилян, много хора се сещат за едрия сорт фасул, който се отглежда там. Растението се увива около вейката, цъфти красиво като тропически храст и донесе слава на района, в който се отглежда. Смилян вече надхвърля етикета на “кулинарна” туристическа дестинация. Над 300 жители, занимаващи с отглеждането на този сорт, са изявили желание продуктът им да бъде регистриран със запазен знак. Вече е взето разрешение от Патентната комисия и фасулът ще бъде със запазена марка на селото до 2016 година. Прочулото се с производството на едрия салатен фасул село всяка година чества именитата местна култура с празник на смилянския фасул, на който се избират крал и кралица на фасула. Празникът се организира от кметството и читалище „Проф. Асен Златаров” с. Смилян. По време на празника се организират конкурси – за най-добър производител, за пано от фасул, за кулинарно ястие от фасул. Самодейният състав към читалището изнася програма от тематични скечове, свързани с отглеждането и обработката на фасула като традиционен поминък. Провежда се от 2003 г. всяка година в последния уикенд на ноември. Всяка последна събота и неделя на месец август в китното и приветливо родопско селце се провежда традиционният за това място събор „Бащино огнище“. Освен възможностите за кулинарен туризъм, Смилян и околностите предлагат много други дейности.

 От Смилян продължете срещу течението на р. Арда. На 4.5 км преди село Кошница, над левия бряг на реката се издига скалната арка на проходна пещера „Калето”. Наименованието й идва от старата тракийска крепост, чиито руини са разположени в горната част на каменната арка. По данни от направените при крепостта сондажни археологически проучвания, крепостта имала два периода на съществуване – тракийски и византийски. Затова свидетелстват откритите под свода на пещерата керамични фрагменти и метални върхове за стрели. Днес до пещерата води туристическа пътека, а ако сте любители на адреналиновите преживявания, с помощта на водачите от Клуб по спелеология и екстремен туризъм „Мурсалица” можете да изпробвате алпиското махало – полет на принципа на махалото с четиридесет метрово въже, закотвено във високата част на скалната арка.

 Предизвикателствата обаче далеч не свършват дотук. Само няколко километра нагоре по шосето за с. Могилица се намира изходният пункт за туристически маршрут „Гарга дере”, обозначен ясно сот крайпътен билборд. След кратък преход по камениста пътека и преминаване по въжено мостче, прекосявайки прохладна букова горичка, ще се озовете при входа на пещера „Голубовица 2”. При входа водачите-спелеолози от КСЕТ „Мурсалица” ще ви предоставят необходимото спелеоложко оборудване за проникването в пещерата и преодоляването на водните препятствия, създадени от подземната река - непромокаеми гумени ботуши, спасителни жилетки, осветление, гумени лодки. Малко след входа ви очаква кратко пътуване с лодка, след което навлизате в същинската част на пещерата. Постоянно течащия подземен поток е причина за необикновените форми. В горните етажи, където водата не е успяла да достигне се виждат естествените образувания – сталагтити и сталагмити.

След подземното приключение пак при входа на Голубовица 2 ви очаква друго изпитание – Via Ferrata или 140 метров метален път в скалата, изграден с железни стъпала в скалата и осигуряване. Опасният вертикалният преход е възможен единствено със специалното оборудване и осигуряване. Финалния участък на това екстремно изкачване ще ви преведе под красиви скални сводове, изваяни в скалата от водата и ветровете. За тези, които все още не са почувствали достатъчно силно прилива на адреналин тук се предлага още едно екстремно преживяване: спускане по алпийски тролей, представляващ въжена линия между двата бряга на р. Есенна, на височина 20 метра над водната повърхност. Полетът с алпийският тролей наистина ще ви даде крила и усещане за простор!

 Ако не харесвате екстремните преживявания, обаче, посетете пещера „Ухловица”, наричана с основание „един от подземните дворци на Родопите”. Пещерата е благоустроена и електрифицирана, отворена  е за посещения целогодишно, от сряда до неделя от 10.00 – 16.00 часа. Тя е една от най – старите пещери в региона, с много красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали. Природата в продължение на векове е създала една истинска феерия от коралити и хеликтити. Пещерата завършва със 7 невероятно красиви езера, които рано на пролет се пълнят с вода. Към голямото езеро се спускат каменните струи на брилянтен летен водопад. Пещерата “Ухловица” се намира на 1040 метра надморска височина, а температурата вътре в нея през цялата година е 10 – 11 градуса. Пътят до входа на пещерата е едно малко предизвикателство, което си струва да приемете, за да се докоснете до загадъчната красота на пещерата.

От паркинга на пещера „Ухловица” продължете на северозапад, за да стигнете до с. Могилица. В центъра на селото, пред сграда на кметството, ви посреща композиция от четириметрова дървена лъжица и 56 литрова бъклица, изработени от прочутия в цялата страна местен майстор-дърворезбар бай Минчо Минчев. В непосредствена близост се намира магазинче за продажба на изделия на местни майстори занаятчии – азлични текстилни тъкани, в това число родопски халища и козяци, софри, цедилки (торби), ръчно изплетени калъфи за мобилни телефони, изделия от ковано желязо, че чак и самари за магарета със сувенирни размери. Ако не сте си запазили места за нощувка предварително, жената в магазинчето услужливо ще ви информира за къщите за гости и семейните хотели в Могилица и Бяла ряка, в които можете да отседнете. На туристите се предлагат водачи за маршрути до пещерите Надарска и Типицето, изворите на Арда, връх Ком, колела под наем, конна езда и дори тур с АТВ- високопроходими четириколесни возила.

 Разбира се, не пропускайте да разгледате архитектурата на най-голямото феодално имение на Балканския полуостров от 19 в. Агушевите конаци. Строежът им за почнал през 1834 г. и продължил 20 години. Замъкът е с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Разположен е сред чудната родопска природа с изглед към зелените ливади около брега на река Арда и горите над нея.Конакът е толкова голям, че днес за него се говори в множествено число – Агушевите конаци. Агушевите конаци са затворено място, състоящо се от три последователни двора, изолирани един от друг с вътрешни зидове. Дворовете са заобиколени от жилищни и стопански постройки. Комините са високо зидани от дялан камък, повечето сдвоени и събрани със свод. Всички стаи, в които са живели господарите, са широки и светли, с камина в почти всяка стая. Прозорците са с дървени решетки от ситна плетеница. Все още не е изяснено защо една от стаите е с удвоени врати и стени. В стаята има нарочно направен канал за подслушване на разговорите в горната стая. Цялата постройка може да се определи като подобие на по-ранните родови замъци – с отбранителна кула и пригоден за дълъг огнестрелен отпор, с два реда шахматно разположени бойници. За съжаление, след реституцията на сградата в края на 90-те, етнографското обзавеждане се съхранява в Регионалния исторически музей в Смолян и днес можете да се насладите единствено на архитектурата й.

Всяка година в края на м. юни, на поляната на отсрещния бряг на река Арда се  провежда съборът на селото, посветен на традиционните занаяти. Наред с местните занаятчии, своите изделия излагат и майстори от Златоград, Асеновград, Трявна и други занаятчийски центрове в страната. Празничната програма включва изпълнения на самодейни състави от различни възрастови групи към читалището в селото и завършва с общоселско веселие.

Село Арда отстои на 36 км, южно от гр. Смолян. Разположено е в разположено в малка, но живописна долина, в  най-горното течение на р. Арда, откъдето носи и името си. Средна надморска височина 900-1000 м.

 Преданието говори, че в далечно минало селото е било курортно селище на знатните люде от Беломорието. Оттук са минавали два основни пътя с голямо знацение - към Беломорието и към Чечките села. До 1942 в селото има действаща митница.

 Наброява около 600 жители. На Илинден /2 август/ става общоселски събор, на който се стичат няколко хиляди души от близко и далеч. Летният сезон предлага прекрасни възможности за пешеходен, вело- или конен туризъм при извора на река Арда, старото тракийско светилище край селото, конусообразният връх Ком. Неговата история започва още в древността, когато оттам е минавал главният тракийски път, продължава през Средновековието, откогато е датирана легендата за подземна църква и манастир на върха, който по-късно е сринат от османските поробители по време на Илинденския събор. Въженият парк в селото „Градината на Тарзан” е една от атракциите за малки и големи.Една от прилежащите махали на селото - Алиговска/Лагът/ - е родно място на бележитата народна певица Валя Балканска прославила страната ни с песни като “Излел е Делю Хайдутин”, “Девойко бално ли ти е”, “Триста са пушки пукнали”, “Шар планина” и мн.др.

Разположено на по-малко от 3 км от границата с Гърция е село Горна Арда. То се прослави през последните няколко години с прекрасните места за пикник и излети, които предприемчивите му жители са устроили в неговите околности. От тук започват множество пътеки –към тракийското светилище в местността „Расилица”, пещера Типицето, в която са открити кости от праисторическа пещерна мечка и към вр. Ком откъдето се открива прекрасна гледка към върховете на Родопите. В древността от тук преминавал един от пътищата, свързвал Тракийската низина с Беломорското крайбрежие при Кавала, Северна Гърция, на места с все още добре запазени участъци от каменната настилка. Пътеката продължава по стеснен участък и отвежда до защитената местност “Ливадите” над с. Сивино. Голямото естествено находище на родопски крем (Lilium rhodopaeum Delip) в землището на с. Сивино е тип класическо находище, тъй като тук за пръв път е било намерено и след това описано това ендемично за нашата флора растение. Местността е едно от трите естествени находища на рядкото растение на територията на Средните Родопи. Ако посетите района в края на м. юни  - началото на м. юли, от специално изградената площадка за наблюдение ще можете да се насладите на поляната, осеяна с родопски кремове.

Оттук продължавате на североизток и ще достигнете до старото телено гранично съоръжение, охранявало държавната ни граница с Гърция до 1989 година. Сега само бетоновите колове и отделни участъци с мрежа напомнят за периода на студената война.

Приключения,   легенди, пещери и екопътеки, занаяти и живи традиции, съчетано с топлото гостоприемство на хората в Горното поречие на р. Арда, ще превърнат почивката ви тук в неповторимо преживяване, което, като deja-vu, ще ви подтиква да се завръщате отново и отново.се завръща при вас.

 Полезна информация:

Туристически информационен център  - гр. Смолян , тел.: 0301/62530,

e-mail:  toursmolyan@abv.bg

Посетителски информационен център – Смилян 03026/2327,

Местен съвет по туризъм - с. Могилица тел: 03036/315 0885660168, e-mail:  mogilitza@abv.bg

Туристически информационен център  - Арда

тел.: 03028/ 467, e-mail: smi-arda@abv.bg

Полезни връзки: www.smolyan.bg, www.arda-tour.org

www.rodope.eu

Текст: Илия Годев, Снимки: фотоархив на Община Смолян

Настоящата публикация се финансира със средства от

Общинска програмата за туризъм  - Смолян 2009

 Редакцията благодари и на рекламодателите от региона, които спомогнаха за публикуването на материала.

Този материал е публикуван в грой 6 на списание „Туризъм и бизнес”.

 Село Смилян е разположено в горното течение на р. Арда и отстои на 13 км, южно от гр. Смолян. Надморската височина е 850м. В него живеят около 2000 души. Селището е известно със своята верска толерантност. Църквата се намира на един хвърлей място от джамията. Хората празнуват заедно своите религиозни празници. Например храмовият празник на църквата - Спасовден - се превръща в общоселски събор, на които идват хора от близки и далечни села и градове. В околностите на селото се намират археологически находки от времето на траките.
Основен поминък на населението в миналото били земеделието и скотовъдството. Традиционно се отглеждат картофи, царевица и известния смилянски фасул. Отгеждат се козе и овце, а от добиваната вълна изкустни женски ръце изтъкават красиви халища, козяци и везат терлици.


  История
 Смоляните са славянско пламе, населявало Средните и Западните Родопи. Смоляните са се заселили в земите си вероятно през VII-VIII век. През 837 г., когато племето вдигнало бунт против централната византийска власт, в тяхна подкрепа българският кан Пресиян, съместно с наместника си кавкан Исбул, навлязъл в Родопите, преминал земите на смоляните и стигнал до град Филипи в Беломорието. При управлението на цар Симеон Велики смоляните окончателно станали част от българската народност.

 Името на село Смилян идва от създателите му - славянски племена СМОЛЕНИ. Реално името на селото е било Смолен. След завладяването на България от османските нашественици, настъпват тежки времена за жителите на селото. Историята помни героичното отстояване на християнската вяра от жителите на селото и техния духовен водач - епископ Висарион Смоленски, убит жестоко от турците през 1662г.
В наши дни името Смолян е дадено на днешния град Смолян, а на селото дават името Смилян.

 Днес село Смилян предлага добри възможности за селски, познавателен и приключенски туризъм. Множеството къщи за гости, няколко малки хотела и екоселището, разположено в източният му край, предлагат на туристите възможност за почивка, съчетаваща уюта и спокойствието на провинциятар без да се лишават от удобствата на съвремието. Ресторантът на комплекс "Смолена" и механа "АИДА" изкушават гостите с родопски ястия, приготвени по традиционни местни рецепти, както със специалитети от дивечово месо и ястия от прочутия смилянски фасул.

 Забележителности и атракциони
 В селото се намира единствата на територията на Община Смолян каменна часовникова кула, построена през 18 в. от устовси дерибей и функционирала като стражева наблюдателница. Тя е високата над 10 метра. Първоначално е строена за наблюдателница и то преди два века, когато Смилян е бил административен център на тогавашната Ахъчелебийска каза. Отгоре се виждат пътя и цялото поречие на река Арда и местните жители навреме са били предупреждавани ако идва враг. През 1929 година за първи път след Освобождението районът е посетен от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Той подарява на Смилян часовниковия механизъм, който е монтиран на върха на възстановената кула. Оттогава самоуки местни майстори са се грижили за часовника и десетките му зъбчати колелца. “Металът все пак се влияе от резки промени на температурата. Това особено се отнася за зимния период, когато е много студено и самият часовников механизъм забавя хода си и това налага своевременното му смазване, за да работи наистина като часовник. Така че трудно се поддържа”, разказват местните хора. Движението на зъбчатите колела и на стрелките по циферблата се регулира от тежести, а звънка камбана отброява всеки кръгъл час. Часовникът не е бил точен само когато се сменя зимното с лятно часово време и майсторите на ръка местят стрелките му. Пред кулата е издигнат монумент на Висарион Смолянски, който е зверски убит по времето на второто масово помохамеданчване.

 В селото се намира и една от най-големите източноправославни църкви в Родопите – храмът „Св. Спас”.
Посетителският информационен центърр разположен в сградата на читалище "Проф. Асен Златаров" в Смилян представя многообразието на родопската флора, фауна и ландшафт. Тук освен изчерпателна информация за природните и туристически забележителности, за туристическите пътеки и атракции в целия район на Горното поречие на р. Арда., малки и големи могат да проверят знанията си за животните, растенията и птиците чрез интерактивните модули в центъра, да разгледат постоянната фотоизложба на тема "Родопите - живот под земята и в светлината на деня", да научат за многобройните пещери, с находища на кости на праисторическа пещерна мечка и пещерна хиена, на ревниво пазили в продължение на хилядолетия тайните на еволюцията на най-старата суша на континента - Родопа планина.

 Уникални са природните дадености на Смилян и района около него - мек климат, кристално чист въздух, бистри води на река Арда и множество потоци и рекички.В околностите му се намират пещерите " Ухловица", "Надарска", "Бориковска", "Гарга дере", "Калето", историческите забележителности ( Агушевия конак, тракийското светилище на в. Ком и др.) Търсачите на силни усещания могат да се впуснат в приключението "Гарга дере", туристически маршрут включващ скално катерене и рапел, алпийски тролей и проникване в неблагоустроени пещери, включително в такава с подземен поток.

 На разстояние 1.5 км. от м. Аламушница(Смилян) се намира пещера "Крайпътна". Пещерата е с дължина 38 м. и височина 1,91 м. Обитавана е от прилепи, чието гуано по пода в комбинация с глинения пласт правипридвижването сравнително рисково. През 2005 г. зоолози регистрираха в нея непознат за науката вид насекомо, което я прави ценна от научна гледна точка. Затова достъпът до пещерата е ограничен и става само с водачи-спелеолози.Пещерната фауна е в процес на проучване и в сравнение с останалите пещери от района е доста богата. Пещерата е убежище на единични прилепи от видовете голям Rhinolophus ferrumequinum и малък подковонос Rhinolophus hipposideros. Пещерата се обитава и от над 10 вида троглобионтни и троглофилни безгръбначни животни, включително и новоопи

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com