Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Софийски регион, хотели, къщи, вили за гости, наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

село Могилица хотели къщи вили за гости под наем
област :: Смолян, хотели, къщи, вили за гости, под наем  община :: Смолян, хотели, България

видове туризъм:
планински, еко, винен, исторически, културен, бизнес туризъм



 регион
 община
 
 
 
 забележителност
Aрхеологическа етнографска сбирка курорт с. Баните
Велоалея-Язовир Златоград край град Златоград,
Връх Перелик край курорт Пампорово,Смолян,Чепеларе,
Връх голям Перелик в Родопи планина край Пампорово,
Екопътека Еко-ехо край град Златоград, обл. Смолян,
Екопътека Загражден край Давитково, община Баните,
Екопътека По стъпките на Делю Хайдутин-Златоград,
Екопътека Света Неделя край град Златоград ,
Етнографски комплекс в град Златоград.България,
Етнографски музей Арда, Могилица, Смилян, Родопите,
Извор Перинига край м.Хайдушки поляни и Момчиловци,
Къща-музей Ласло Наги в град Смолян,
Местността Иноглово край град Смолян и Пампорово,
Момин камък край град Смолян, ски курорт Пампорово,
Момина вода край село Момчиловци, Хайдушки поляни,
Музейната сбирка Просветното дело Средните Родопи,
Обсерватория Рожен край Смолян-Чепеларе-Пампорово,
Павловската воденица общ.Баните-Смолян-България,
Пещера Надарска край с. Смилян-Могилица и Арда,
Пещери Голубовица край село Смилян-Могилица и Арда,
Проходна пещера Калето край Смилян-Могилица- Арда,
Регионален исторически музей "Стою Шишков" Смолян,
Скалният феномен Костен камък край село Орехово,
Тракийско светилище, посветено на бога Слънце
 местност

Уважаеми потребители, забележителностите и възможностите за туризъм към това населено място се намират в областта около него. Някой са по-далеч а други по-близо ,но в рамките на един ден могат да се посетят при интерес от ваша страна. Всяка една от тези дестинации са достойни за нашето внимание. Към всеки един обект сме вързали възможностите за туризъм в региона.

 Село Могилица, област Смолян до село Смилян, Арда и Горна Арда в Родопите.
 
 Бързи връзки към хотели, къщи за гости, вили под наем, бунгала, апартамени, квартири, ресторанти, барове, дискотеки, забавления, природни забележителности, културно-исторически забележителности, музеи, туристически агенции, туроператори, фирми, почивки, пътуване, ваканция, туризъм в село Могилица.
 
 
За село Могилица
 
 Село Могилица се намира на 25 км. югоизточно от Смолян по поречието на река Арда. Селото е разположено по двата бряга на река Арда.
През 1834г. в селото е построен голям феодален замък (конак) – най-големият на Балканите за времето си. Той е замислен и осъществен като солидно зимно обиталище на Агуш Ага и неговите синове.
Строежът на Агушевия конак продължил 20 години.
В района на село Могилица има 20 пещери, най-интересната от тях е Ухловица. Тя се намира в местността Сините вирове на 3 км. източно от селото, на левия бряг на река Арда. В нея могат да се видят каскади от синтрови езерца, дълбоки до 1м. скални водопади и типични пещерни скални образувания. Ухловица е благоустроена и посреща туристи. Други пещери в района са Голубоица 1 и 2 и Червената пещера край с. Бориково.
На северозапад от Могилица, близо до махала Черешките се намира Калето – стара крепост от времето на траките, използвана и от славяните. Село Могилица предлага всички условия за селски и екологичен туризъм. В селото има няколко малки семейни хотелчета и механи. В селото е създаден Център за туристически услуги, подпомагащ развитието на туризма и за оказване на всякакъв вид помощ на туристите. С помощта на центъра и финансовата подкрепа на ЕС по програмата PHARE в региона са създадени условия за пешеходен и пещерен туризъм. Центърът предлага week-end пакети за почивка, които включват нощувки, храна, планински водач и разглеждане на забележителностите. Създадени са няколко интересни и удобни за туристите маршрути в региона – до село Арда, село Кошница, до извора на река Арда, село Буката и пещерите наоколо.
 
Данните за първото човешко присъствие в района са от около 1000 години преди новата ера. През времето на Византийската империя селището било курортен център. Тук са идвали на лов и отдих представители на висшата аристокрация. Селището се е бранило от три крепости от тракийски и византийски произход /следи от тях са запазени и до днес/. Те затваряли поречието на р. Арда и Бориковската река. Тук минавал важен стратегически път от римско време, който свързвал Беломорието с Тракия. Старото име на селото е Тозбурун, което значи “прашна могила”. Преданието говори, че името селото получило от близкия хълм/борум/ – западно от селото. Вечер, когато стадата от овце се връщали от паша и минавали покрай хълма, той преставал да се вижда от прах.
 
БИОЛОГИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ
Върху едва 5% от общата площ на Родопите е концентрирано значително количество световно значимо биологично разнообразие. Досега за района са известни 33 ендемични, 24 редки и 5 вида застрашени растения, както и различни видове грабливи птици, гривяк, глухар, лещарка, вълк, златка, кафява мечка, шипобедрена костенурка, пепелянка, много от които са са консервационно значение.

ПЕЩЕРИ
Сред многобройните пещери в района най-известни са Ухловица, Надарска, Голубовица, Гарваньовица, проходна пещера Калето. Пещерите и техните околности са подходящи за скално катерене, планинско колоездене и проникване в неблагоустроените пещери. Разработени и маркирани са множество туристически атракции, свързани с пещерите в района, а местни туристически дружества и организации осигуряват необходимата екипировка, оборудване и квалифицирани водачи.
 
Добре бошли в горното поречие на река Арда!
Добре дошли в Коритото издълбано от нежното и силно длето на водата, която ден след ден се състезава с обитателите на Родопа по майсторлък и ваяне. Изпише природата някоя форма, замахне с четка и я обагри, а родопският майстор бърза да повтори творението, да го достигне и задмине.
Родопа, море от преливащи тъмнозелени хълмове, скални клисури, габър, борики, цветни ливади! Само художник по душа може да пресъздаде тази хубост. А родопчанина се ражда със зрънцето на твореца и бърза да превърне своята изложба в майсторлък и с него да радва хората и да им служи.
“ОЧИ ГЛЬОДАЛИ, СОРЦЕ ТКАЛО” възкликва един от поетите на Родопа и в това изречение е събрано цялото преклонение пред родопския майстор, съчетал в себе си упорството на прецизния занаятчия и художествения усет на самородния естет.
В ТАЗИ КАРТА НА ЗАНАЯТИТЕ се опитахме да съберем малко от живите и неугасващи пламъчета на занаятите в Ардинското корито, да представим автентичните произведения от миналото и тяхното продължение днес. Да ви запознаем с майсторите, които искат да съхранят живо наследство за поколенията.
Народните занаяти се класифицират по различни признаци:
-по място и мащаб на производство – домашни и професионални занаяти;
- по пол на занаятчиите – мъжки и женски занаяти;
- разделение по функции;
От така наречените “мъжки занаяти”, особено разпространено в Ардинското корито е кацарството. Дървообработването традиционно се е развивало в региони с развито овцевъдство. От сръчните ръце на родопчанина дървото е добивало нов живот и смисъл. За всеки съд се е подбирала специална дървесина за да се съхрани добре млякото, да запази качествата си и вкуса. Обработката на дървото не е просто техническа сръчност, тя е свързанас мирогледни представи. Легенда от поречието разказва: “…някога дърветата били живи и сами ходели при хората, но хората започнали да ги изсичат наред, забравили молитвата и благодарността и дърветата замрели на едно място…”
Обработването на дървото в поречието не е само занаят – това е единна хармония. Затова на бъклици, павурчета, гаванки майсторите изрязват изчистената орнаментика на овчарската резба, за да оставят своя неповторим почерк и лично чувство към дървото.
Ковачеството е сакрална дейност, поради досега до огъня. Не всеки е ставал ковач. Освен битовото си предназначение, кованите предмети носят ритуален знак. Коването на брадвичката и ножака е било тайнство за ковача, защото това са били предмети – пазители.
Заварката на инструментите със стомана била научена от ковачите-агупти чрез един майстор, който си продал душата на дявола и станал той самият такъв.
Ако не ти се задържат децата, ще поръчаш на агуптин специална брадвичка, която се носи на голо – на пояса. Агуптинът я изковава през нощта – гол, в пълно мълчание.
Вярване: когато не се ползва голямата пиростия, върху която се слага казана, в който се топли вода и за измиване на покойник, се обръща настрани. В противен случай – някой умира.
Бакърджийството е по изящната форма на кования метал и е пряко свързано с посудата за хранене и съхраняване на вода-харкуми, похл,паци, котлета, кафеничета, подноси, тави, то е мъжки занаят посветен на женския бит.
Специфична и уникална е техниката на куюмджийството в региона – леене на сребро и злато.
Един от най-ранно развитите занаяти в района на Могилица е оставил уникални образци на бижута и аксесеори към пищния родопски и момински костюм.
Женски занаяти: Невестите са носили само мънестени украшения, но който е видял богатата орнаментика и разцветка на такова украшение го е пожелал. Като змии се вият сложните плетеници от ситни мънеста около китки, шийките и пазухи на невестите, изработените от самите тях украшения. Вкусът си местната жена е проявявала, най-ярко в тъкането на миндили, халища, козяци, черги. Едрите геометрични декоративни петна, удивително хармонираните цветове са прославили Родопчанката като ненадмината тъкачка. Но само в ардинското корито до ден днешен се е запазила старинна предтъкаческа техника-изработването на “зунки” – цветни ленти за декориране на костюми, колани, дръжки на торби, окрайчване на тъкани, изработвани с “кори”. Подобен аналог е старият египетски стан, където платното е достигало до ширина 1 лакът и се е тъкало от над 300 “кори”. Друга специфична техника е нетъканото платно от “плъст” от което са изработвали шапки. Те са били търсени дори на пищните пазари на Беломорието. Родопските терлици са добили популярност независимо, че “изразните им средства” са привнесени от изтока – пресукана коприна със сърма за везане, но с типична местна орнаментика – перца, пилета, змийки и т.н. В района на Могилица са продължили традицията на ръчното везане много жени от по-възрастното и средно поколение.
Строителния гений на родопчанина е оставил своя най-ярък отпечатък в съвършените пропорции на Агушевия конак в село Могилица. Дали сянката на най-хубавата мома е вградена в темелите му или кръвна жертва?
Зидарите са имали строга йерархия и собствен браншови /мещерски/ език за да запазят чистотата и да съхранят тайната на своя занаят само за тези, които му се обрекат.
Каменоделството е пряко свързано със строителството, но освен оформянето на архитектурни детайли – сводове, “кише”/ъгловите камъни на сградата/, стъпала, каменоделците са правили и мелничните камъни – кутели и трахалници. Производството на вар /вараджийство/ е свързано с вярването за обработката на камъка като “смърт”. Варница се пали на лек ден – понеделник или четвъртък.
Водната сила на река Арда е използвана във воденичарството, тепавичарството и дъскорезниците. Самарджийството е пряко свързано с поминъка на родопчани. Мулето е било и транспорт и товарна сила. А самарът често се е превръщал в тайник за пренасяните богатства. Един самарджия си направил самар и с него пренасял кемерите със злато от Беломорието. Ама дошъл един клиент и понеже жена му не знаела, продал същия самар на клиента. Притеснил се майсторът. Ама не минало много време и същият самар дошъл за поправка – където отишло, оттам и дошло.
Родопският майстор демострира осъзнато самочувствие на творец. Предметите, измайсторени от ръцете му, са преди всичко изява на стремежа към красота. Затова родопчани опоетизират своите творения в песните си. Те са неоценим източник на информация за мястото на народните занаяти в бита и духовния му живот.
В песните, които се изпълняват за даряване на сватбарите, са описани точно подготвените от момата дарове: за кума -”риза копринена”; за свекървата – “риза памучена и копринен тестемел”; за девера .”риза памучена с червени шевици, хем червени, хем шарени”; за зълвата и етървата -”копринен тестемелъ с копринени кичилки”.
Възхита буди момата която умее: “…тьонко да преде, ситно да ткае”.
“Седела Маруда в долнана градинка под златна ябълка та си везмо везала, везмо ръчничко.”
Кончето, верен спътник в трудния делник, добива приказен образ:
“Вечер си конче ти ковеш
сас посребрени подкови
и позлатени гвоздей
вечер ти конче ковано,
сутрин конче обосева,
обосева охромева.”
И пак с песен прави поклон на онзи, който твори за общо благо “Смаил си нахвон излизи йодре камене да сбира и дльоги греде да носи, кюприе да си направи”.
Да си миноват людене, людене и хайванене и Смаила да споминат :”Аллах здраве да му дава, десо ни стори кюприе!”
·  ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ
Кметство - 03036/331
ТИЦ (Тур. Информационен Център) - 0889 420745
Сдружение "Могилица" - Федя Рушанов (0878 53 30 63)
Поща - 0879 353771
Полиция - 361
Спешен телефон - 112
Сайт на село Могилица

 


 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com