Туризъм, забележителности и бизнес

hoteli v smolqn kashti za gosti v smolqn vili pod naem v smolqn kvartiri v smolqn noshtuvki v smolqn zabelejitelnosti v smolqn www.smolian-hotelribkata.com

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Шумен, хотели, къщи, вили за гости, под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

община Смолян, хотели, България
област :: Смолян, хотели, къщи, вили за гости, под наем

видове туризъм:
планински, еко, винен, исторически, културен, бизнес туризъм, спа


 регион
 
 град
 село
Алиговска
Арда хотели къщи вили за гости под наем нощувки,
Баблон,
Белев дол,
Билянска,
Богутево,
Бориково,
Бостина,
Буката,
Букаците,
Виево,
Влахово,
Водата,
Вълчан,
Върбово,
Габрица,
Гела хотели къщи вили за гости под наем нощувки,
Гоздевица,
Горна Арда,
Горово,
Градът,
Гращица,
Гудевица,
Димово,
Дунево,
Еленска,
Ельово,
Заевите,
Змиево,
Исьовци,
Катраница,
Киселичево,
Кокорково,
Кошница,
Кремене,
Кукувица,
Кутела,
Левочево,
Липец,
Лъка,
Люлка,
Магарджица,
Милково,
Могилица хотели къщи вили за гости под наем,
Момчиловци къщи вили за гости под наем хотели ,
Мугла,
Надарци,
Орешица,
Остри пазлак,
Петково,
Пещера,
Писаница,
Подвис,
Полковник Серафимово къщи вили за гости под наем ,
Попрелка,
Потока,
Река,
Речани,
Ровина,
Селище,
Сивино,
Сивино,
Славейно,
Сливово,
Смилян хотели къщи вили за гости под наем ,
Соколовци хотели къщи вили за гости под наем хижи,
Солища хотели къщи вили за гости под наем нощувки,
Средок,
Стикъл,
Стойките хотели къщи за гости вили под наем хижи,
Стража,
Сърнино,
Тикале,
Требище,
Турян,
Търън,
Ухловица,
Фатово,
Хасовица,
Чамла,
Чеплетен,
Черешките,
Черешово,
Черешовска река,
Чокманово,
Чучур,
Широка лъка хотели къщи за гости , вили под наем
 курорт
 забележителност
Aрхеологическа етнографска сбирка курорт с. Баните
Mестността Краево край Триград, Ягодина, Девин,
Антична крепост местност Ченгене кале край Рудозем,
Биосферен резерват Дупката облас Смолян,
Биосферен резерват Кастракли общ. Борино,България,
Буйновско ждрело село Ягодина и Буйново,
Бялото камене край СПА курорт град Девин,
Ваклите дупки край село Орехово планина Родопи,
Велоалея-Язовир Златоград край град Златоград,
Воденица в село Чепинци край Рудозем и Златоград,
Водопад намиращ се в местността “Дуплево”Орехово,
Водопад намиращ се в местността “Скакалото”Орехово,
Водопад-Струилски дол край СПА курорт град Девин,
Връх Виденица община Борино общ.Смолян,
Връх Гребенец край Девин, Ягодина Триград в Родопи,
Връх Перелик край курорт Пампорово,Смолян,Чепеларе,
Връх Преспа в Родопите край м.Хайдушки поляни,
Връх Рожен планина Родопи област Смолян,България,
Връх Свобода община Баните област Смолян, Родопите,
Връх Свобода-паметна плоча на Момчил юнак, Баните,
Връх Средногорец в Родопите /защитена местност/,
Връх голям Перелик в Родопи планина край Пампорово,
ДРЕВЕН ХРАМ ПОД ВРЪХ "ЦИГАНСКО ГРАДИЩЕ"-Рудозем,
Девинска 1 , Девинска 2 и Девинска 3 край гр Девин,
Джамията и "Златния коран" в село Чепинци,
Дяволският мост - м. “Хайдушки дол” общ.Борино,
Дяволският мост край СПА курорт град Девин, Борино,
Екопътека Еко-ехо край град Златоград, обл. Смолян,
Екопътека Загражден край Давитково, община Баните,
Екопътека Невястата в град Смолян.България,
Екопътека Планинска прегръдка край град Златоград,
Екопътека По стъпките на Делю Хайдутин-Златоград,
Екопътека Света Неделя край град Златоград ,
Екопътека с.Борино град Девин.България,
Екопътека село Мочура край Рудозем и Златоград,
Екопътека село Пловдивци около град Рудозем,
Екопътека село Равнината около град Рудозем,
Екопътека, Кечи- кая -козник край град Рудозем,
Екопътека-Циганско градище -съдилището гр. Рудозем,
Екопътеки в Родопите-Дяволската пътека край Борино,
Етнографска сбирка на Смилянския боб и терлик,
Етнографски комплекс в град Златоград.България,
Етнографски музей Арда, Могилица, Смилян, Родопите,
Етнографски музей град Златоград,
Ждрелото на Хайдушки дол край SPA курорт Девин,
Защитена местност Гюмюрджински снежник, Златоград,
Извовор Лъджата с.Буката общ.Смолян-лечебен извор,
Извовор Лъджата с.Буката общ.Смолян-лечебен извор,
Извор Перинига край м.Хайдушки поляни и Момчиловци,
Изворът на река Арда ,
Изкуствено езеро Кастракли общ.Борино.България,
Историческия музей в град Смолян,
Калето-билото на Соколица край град Смолян, Родопи,
Каньона на водопадите над Пампорово.България,
Кенарен мост над река Малка Арда, с. Малка Арда ,
Кестенска пещера край СПА курорт град Девин,
Костен камък колосален скален масив край с.Орехово,
Кралюв камък край град Смолян в планина Родопите,
Крепостна стена Кичика край гр. Рудозем, Златоград,
Кървавата стена в град Смолян, планина Родопите,
Къща-музей Ласло Наги в град Смолян,
Мемориал Полковник Серафимов (Родопската Шипка),
Местността Водни пад край Триград,Ягодина,Девин,
Местността Иноглово край град Смолян и Пампорово,
Местността Люлката край Широка лъка,Гела,Пампорово,
Местността Поляните край Триград, Ягодина, Девин,
Местността Пометково край Триград, Ягодина, Девин,
Местността Циганско градище край Рудозем,Златоград,
Местността Чаирите Триград, Ягодина, Девин,
Местността Чуката на ридика край Баните,Смолянско,
Момин камък край град Смолян, ски курорт Пампорово,
Момина вода край село Момчиловци, Хайдушки поляни,
Момчилова крепост край град Смолян, Мадан,Родопите,
Музей на просветното дело гр.Златоград,
Музейна Етнографска сбирка курорт село Баните,
Музейна сбирка на съобщенията Златоград-България,
Музейната сбирка Просветното дело Средните Родопи,
Настанската могила край Девин, Триград, Ягодина,
Национална Астрономическа Обсерватория обл.Смолян,
Национално училище за фолклорни изкуства в с. Широ,
Обсерватория Рожен край Смолян-Чепеларе-Пампорово,
Павловската воденица общ.Баните-Смолян-България,
Паметник на полоковник Сарафимов град Смолян ,
Панорамна площадка „Орлово око”,
Параклис Св. Св. Константин и Елена град Златоград,
Параклис Свети Атанас в град Златоград, Родопите,
Пещера "Бориковска" край с.Смилян-Могилица-Арда,
Пещера "Шаренка" между градовета Мадан и Рудозем,
Пещера Дявоско гърло село Триград,
Пещера Надарска край с. Смилян-Могилица и Арда,
Пещера Надежда край град Девин, с.Ягодина, Триград,
Пещера Орфеева дупка край Девин, Борино, Триград,
Пещера Ухловица общ. Смолян с.Смилян-Могилица-Арда,
Пещерата Ухловица,
Пещери Голубовица край село Смилян-Могилица и Арда,
Планетариум град Смолян ,
Природен феномен "Момата" гр.Девин,
Проходна пещера Калето край Смилян-Могилица- Арда,
Пунар на чешма , с. Оряховец ,
Регионален исторически музей "Стою Шишков" Смолян,
Резерват "Старата гора" край село Триград,Ягодина ,
Резерват "Шабаница" край град Триград община Девин,
Резерват Дженда край с.Загражден, Баните, Родопите,
Резерват Кормисош край село Загражден в Родопите,
Резерват Сливка край с.Загражден, Баните, Родопите,
Римски мост Кемера в местността Дженевра с. Борино,
Римски мост Кемера община Борино облас Смолян,
Родопски драматичен театър град Смолян,
Село Могилица-Агушеви конаци обл.Смолян,
Скала Момата край село Широка Лъка, община Смолян,
Скалният феномен Костен камък край село Орехово,
Смолянски водопад Салихаговата урва град Смолян,
Смолянски езера край Смолян и ски курорт Пампорово,
Смолянските езера и изворът Хубча край град Смолян,
Смолянските езера и изворът Хубча край град Смолян,
Средновековна крепост Козник над град Рудозем,
Тракийска пещера Боево край гр.Рудозем и Златоград,
Тракийско светилище, посветено на бога Слънце,
Тракийско светилище-бога Слънце Белите камъни ,
Триградско ждрело общ.Девин обл.Смолян,
Узунов камък с.Горна Арда-Могилица-Смилян,
Фолклорен резерват село Широка Лъка,
Харамийската пещера край Триград, Ягодина, Девин,
Храм "Свети Георги Победоносец" гр.Златоград,
Храм "Успение Богородично" град Златоград,
Храм на Енихан Баба на връх Свобода община Баните,
Църква "Св. Висарион Смоленски" град Смолян,
Църква "Св. Пр. Илия", с. Давидково, община Баните,
Църква "Успение на Пресвета Богородица", с.Баните ,
Църква Успение на Пресвета Богородица” Пампорово,
Църква „Успение Богородично” в с. Широка Лъка,
Чаирските езера край село Триград община Девин,
Часовникова кула в с. Павелско до град Чепеларе,
Часовникова кула в село Смилян община Смолян,
Человешка пещера край село Орехово общ.Чепеларе,
Чудните мостове,
Ягодинска пещера с.Ягодина обл.Смолян,
Язовир Цанков камък в Родопите край курорт Девин,
манастирска крепост на връх Св. Неделя в Златоград
 местност

Уважаеми потребители, забележителностите и възможностите за туризъм към това населено място се намират в областта около него. Някой са по-далеч а други по-близо ,но в рамките на един ден могат да се посетят при интерес от ваша страна. Всяка една от тези дестинации са достойни за нашето внимание. Към всеки един обект сме вързали възможностите за туризъм в региона.

 

Зима в Смолян

Настоящата публикация се финансира от “Програмата за развитие на туризма в Община Смолян 2009 “

Ски спортове, кукерски игри и астрономически наблюдения могат да съчетаят туристите, избрали Община Смолян за дестинация на своята зимна ваканция.

В сърцето на тази древна планина, по долините на реките Черна и Бяла, сякаш полегнал за да съзерцава звездите, е протегнал снагата си Смолян - събрал в едно дивна природа, старинна и модерна архитектура, живи традиции и занаяти, следи от древни цивилизации, приветливи и гостоприемни хора. Те са следовниците на древните обитатели на планината, свързвана с митичния Орфей – пред звуците на родопската каба-гайда занемяват посетителите от близо и далеч. Петър Янев, Тодор Тодоров и формация „100 каба-гайди”, Държавният ансамбъл за народни песни и танци „Родопа”, Детско-юношеският фолклорен ансамбъл „Орфей”, ансамбъл „Манол Радичев”от с. Гела, детската гайдарска група от с. Момчиловци са не само визитна картичка на Смолян, но продължители на тази древна музикална традиция. Песента „Излял е Делю хайдутин” на родената в подножието на Ардин връх родопска певица Валя Балканска е едно от посланията на планетата Земя към други цивилизации във вселената, което лети с космическата совалка „Вояджър” в търсене на нови светове.

Националната астрономическия обсерватория „Рожен” при връх Рожен предлага на туристите наблюдения с телескоп и запознаване с историята на астрономическото дело в България. А гледката, разкриваща се от терасата на купола на големия телескоп, ще ви накара да притаите дъх: околовръст се е ширнало море от планински върхове. Навярно такава гледка е накарала големия български поет и писател Иван Вазов да възкликне „Родопа – море от вкаменени върхове”. Наблизо са и Роженските поляни, където на всеки четири години си дават среща фолклорни изпълнители от цялата страна. Тук на човек му става широко и волно, иде му вдиша с пълни гърди от свежия боров въздух и да запее. Вслушайте се и ще чуете песента вятъра клоните на елите… Сякаш всяко дърво, всяка тревичка и всяко цвете пеят – навярно затова националният фолклорен събор е наречен „Рожен пее”.

Ако сте пропуснали своя звезден миг при Рожен, не съжалявайте. Разходете се под звездното небе на Планетариума в град Смолян. Тук ще научите за формирането на световете и вселените, ще чуете легенди за съзвездията в нощния небосклон. Ако сте се налюбували на старата архитектура, докоснали сте се до фолклора, празниците и съхранените традиции на Смолянския край и искате приказката да не свършва, Регионален исторически музей „Стою Шишков” ще ви предложи вълнуващо пътуване в миналото на Средните Родопи, с автентични съкровища, запазени в постоянната експозиция „Родопите – от древността до наши дни”.

Пампорово, вторият по-големина от българските зимни курорти, е разположен в сърцето на Родопите, на 260 км от столицата София, на 85 км южно от Пловдив и на 15 км от Смолян. Един ден по пистите на Пампорово е достатъчен, за да се сдобиете с прекрасен слънчев загар, тъй като той заслужено носи името си на един от най-слънчевите планински курорти в България – слънчевите дни в годината тук са повече от 240. Климатът е мек, със силно Средиземноморско влияние. Средната годишна температура е 8,5°С, а дебелината на снежната покривка е 140 – 150 см. Надморската височина на курорта е 1 650 м, като най-високият връх е Снежанка – 1 926 м. За Пампорово не са характерни нито резките промени във времето, нито лавините, така че спокойствието и безопасността ви по време на почивката са гарантирани. Ако досега не сте се научили да карате ски не се притеснявайте – ски-училищата в Пампорово са едни от най-добрите в Европа! Висококвалифицирани ски-инструктори ще обучат начинаещите в групи или индивидуално. Ски пистите в Пампорово са с различна степен на трудност, така че независимо от това дали сте начинаещи или опитни скиори, спускането по тях е едно незабравимо удоволствие.

На разположение на скиорите са 29 км писти за алпийски дисциплини с различни трудности, 30 км. писти за дълго бягане, девет ски гардероба и ски екипировка от световно известните фирми Atomic, Head, Orion. През м. Ноември 2008 г. бе открит и пуснат в експлоатация нов шестседалков закрит лифт от село Стойките до връх Снежанка на френската фирма Pomagalski.Лифтът ще обслужва двете нови ски писти за напреднали скиори, с обща дължина 7км.

Съоръженията, обслужващи мрежата от писти в к.к. Пампорово са с капацитет от 11 600 човека на час. Влековете – девет на брой, както и лифтовете- шест на брой/седалкови/, осигуряват на скиорите бързо и комфортно предвижване. Новия закрит шестседалков лифт на фирмата Pomagalski – Франция, е с капацитет 2 400 човека на час - 116 седалки, с обща дължина 2992 метра. Системата за изкуствен сняг на фирма Sufag и фирма York, с обща дължина на заснежаване 4034 метра, създават условия за ползване на пистите за по-дълъг период.

Тази година Пампорово е домакин на 14-тия Банкански ски-маратон.

Стартът на инициатива е пред хижа “Студенец”, Участниците ще се състезават на три дистанции - класическата от 50 километра, малък ски-маратон с дължина 30 километра и масов старт на 10 километра. На същата дистанция ще се проведе и надпревара за ветерани.

На 12 км от Пампорово е с. Широка Лъка – етнографски, културен и фолклорен резерват. Родно място на един от тримата екзархи на Българската православна църква – владиката Стефан.

Идвайки в това село-приказка, наречено с поетичното име Широка лъка, ще се озовете в епохата на българското Възраждане. Така твърдят всички, които поне веднъж са го посетили. А дошлите веднъж, винаги се връщат повторно. Многобройните къщи, съхранили характерната Родопска архитектура, калдъръмените улици, сводестите мостове над реката, характерният говор, песни и обичаи на местните хора ви дават възможност да се потопите в атмосферата на отдавна отминали времена, да се докоснете до българската култура и бит.

Селото не е голямо - има 850 жители, но славата му на архитектурно-етнографски резерват със свой оригинален стил, музикални традиции и история, е наистина голяма. То е разположено амфитеатрално на двата бряга на река Широколъшка в подножието на североизточните склонове на Западните Родопи и югозападните склонове на Чернатица, на 1060 м надморска височина.

Селището съществува на това място от 17-и век. Най-напред основателите на селото са се заселили край сегашната махала Заевите, но там тръгнало свлачище и те били принудени да се преместят в долината на река Луковица, а от там на днешното място на Широка лъка. Името на селото идва от широкото речно разклонение на едноименната река, лъкатушеща в причудливи извивки. Автентичните родопски къщи са разположени от двете й страни, надничащи зад дуварите си, накацали като птици по възвишенията.

Общо 90 обекта тук са обявени за паметници на културата. Много от тях са къщи с интересен - типичен за този край архитектурен стил. Най-старите датират от началото на 19-и век. Те са двуетажни, с еркери, високи каменни комини, дебели зидове, ковани врати, малки прозорчета и вътрешни дървени стълби. Дворовете им са малки, покрити с каменни плочи, а в средата се издига типична каменна чешма. Най-известни са Калайджийската, Григоровата, Богдановата и Учиковската къщи. Някога широколъчени били прочути майстори строители и доказателството за това е съграденото от тях, което и сега може да се види.

През 1834 г. в селото била построена църквата “Св. Богородица”. Според преданието тя била вдигната само за 38 дни. Иконостасът на църквата е автентичен. Предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков, съществува и хипотеза самите те да са изографисали църквата. В близост до храма се намира старото училище, построено през 1835 г.

Изключително интересен е и Етнографският музей в селото, които се помещава в сградата на Згуровски конак. Музейната експозиция показва бита на населението от родопския край.

В първите дни на месец март в селото се провежда един от най-старите кукерски празници в България, наричан от местните жители “Пес-понеделник”. В този ден всеки гост на селото става свидетел на странна гледка: големи чудовища - кукери, въоръжени с дървени саби, боядисани в червено, танцуват, за да изгонят всяко зло от улиците, от къщите и от душите на хората. Кукерите са накичени с чесън, боб, чушки. На кръста им е завързан колан, на който са закачени различни по големина родопски чанове. Вдига се много шум, звън и смях. В този ден се пеят много родопски песни, хората празнуват. 

Традиционен пролетен празник е и Лазаровден, възроден след многогодишно прекъсване от ученици от основното училище. Празнува се в деня на Св.Лазар - седмица преди Великден. Момите-лазарки се събират в дома на една от тях. След това, пременени в традиционни носии, обикалят къщите, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден имало традиция момците да искат ръката на своите избраница.

Има какво да се види и в близост до това приказно село. Само на 7 км от Широка Лъка, по посока гр. Девин, се намират известните от древността Беденски минерални извори. Недалеч са и скалните феномени Главата и Момата, както и Лятната гора. На 5 км в посока югоизток е разположено живописното село Стойките. Широка лъка е спирка на множество туристически маршрути в околността и е отправна точка за върховете Турлата, Голям и Малък Перелик, Широколъшки снежник и др.

 

Илия Годев

 

4700 Smolyan, 12 Bulgaria Blvd. , Office 235

тел./phone: ++               359 301 62357         359 301 62357, 67637 

Факс/fax:++359 301 62426

ел. поща/e-mail: smol@abv.bg

www.smolyan.com, www.seebg.net/smolian

 

 

 

Община            СМОЛЯН

ПРИКЛЮЧЕНИЯ, ПЕЩЕРИ, ТУРИСТИЧЕСКИ ПЪТЕКИ И КУЛИНАРНИ ИЗКУШЕНИЯ ОЧАКВАТ ТУРИСТИТЕ В ГОРНОТО ПОРЕЧИЕ НА РЕКА АРДА

 

Районът на Горното поречие на р. Арда през последните няколко години се превърна предпочитана дестинация за лятна отмора на българи от всички краища на страната. Резултатите от предприемчивостта на хората от селищата в района Смилян, Могилица, Бяла Река, Арда, Горна Арда и Буката са навсякъде – хората са преустроили домовете си, за да посрещат туристи, за по-придирчивите се предлага настаняване в еко-комплекси и малки хотели, а в диплите на планината множество благоустроени места за пикници предлагат отмора на туристите след предприетия от тях пешеходен, конен или велопреход в планината. Някога „забранена земя”, заради своето погранично разположение, сега районът привлича хиляди туристи ежегодно именно със своята съхранена природа, живи занаяти и традиции, изкушава посетителите с ароматни родопски гозби и ястия, приготвени от местно произведени продукти: малиново вино от Арда, млечни кремове и сирена, произведени по стари родопски рецепти в собствената мандра от комплекс „Родопа милк”, истински смилянски фасул, произведен в селищата от Ардинското поречие, или пък прясна пъстърва, уловена собственоръчно от атракционите за спортен риболов в района. Само в този район туристите могат да избират измежду повече от 22 пътеки за пешеходни, вело и конни преходи с обща дължина над 300 км, посещение благоустроени и неблагоустроени пещери. В района са картографирани 23 карстови пещери, от които по-известни са Ухловица, Бориковска, Надарска, Типицето и пещерна система Голубовица. Тук е най-дългата родопска река - Арда дала името на един от най-романтичните родопски региони: Ардинското корито, скътало богато природно и културно наследство. Тук са “Агушевите конаци”, проходна пещера “Калето” и руините на едноименната крепост. Място, където все още са живи легендите от отминали времена, където природата и хората живеят в хармония.

Тръгвайки от Смолян, само на 15 км в южна посока ви очаква първото селище от този район – Смилян. Селището е известно със своята верска толерантност. Църквата се намира на един хвърлей място от джамията. Хората празнуват заедно своите религиозни празници. Например храмовият празник на църквата - Спасовден - се превръща в общоселски събор, на които идват хора от близки и далечни села и градове. Името на селото идва от създателите му - славянски племена смолени. Реално името на селото е било Смолен. Историята помни героичното отстояване на християнската вяра от жителите на селото и техния духовен водач - епископ Висарион Смоленски, убит жестоко от турците през 1662 г. В наши дни името Смолян е дадено на днешния град Смолян, а на селото дават името Смилян.

Паметникът на епископ Висарион се издига в подножието на един от безспорните символи на селото - единствената на територията на община Смолян каменна часовникова кула, построена през 18 в. от устовси дерибей и функционирала като стражева наблюдателница. Тя е високата над 10 метра. Първоначално е строена за наблюдателница и то преди два века, когато Смилян е бил административен център на тогавашната Ахъчелебийска каза. Отгоре се виждат пътя и цялото поречие на река Арда и местните жители навреме са били предупреждавани ако идва враг. През 1929 година за първи път след Освобождението районът е посетен от тогавашния министър-председател Андрей Ляпчев. Той подарява на Смилян часовниковия механизъм, който е монтиран на върха на възстановената кула. Оттогава самоуки местни майстори са се грижили за часовника и десетките му зъбчати колелца

Днес село Смилян предлага добри възможности за селски, познавателен и приключенски туризъм. Множеството къщи за гости, няколко малки хотела и екоселището, разположено в източният му край, предлагат на туристите възможност за почивка, съчетаваща уюта и спокойствието на провинциятар без да се лишават от удобствата на съвремието. Ресторантът на комплекс “Смолена” и механа “АИДА” изкушават гостите с родопски ястия, приготвени по традиционни местни рецепти, както със специалитети от дивечово месо и ястия от прочутия смилянски фасул.

 

Преди да направите своя избор какво да посетите, видите и вкусите в района, непременно минете през  Посетителският информационен център, разположен в сградата на читалище “Проф. Асен Златаров” в Смилян, представя многообразието на родопската флора, фауна и ландшафт. Тук освен изчерпателна информация за природните и туристически забележителности, за туристическите пътеки и атракции в целия район на Горното поречие на р. Арда., малки и големи могат да проверят знанията си за животните, растенията и птиците чрез интерактивните модули в центъра, да разгледат постоянната фотоизложба на тема “Родопите - живот под земята и в светлината на деня”, да научат за многобройните пещери, с находища на кости на праисторическа пещерна мечка и пещерна хиена, на ревниво пазили в продължение на хилядолетия тайните на еволюцията на най-старата суша на континента - Родопа планина. Безспорната атракция в него е първата в България реконструкция на скелет на праисторическа пещерна мечка, кости от каквито са открити в няколко пещери в района. Пак в сградата на читалището се намира етнографската сбирка на „Смилянският фасул и родопските терлици”, представяща традиционният за селото поминък и уменията на местните жени да везат пъстроцветни терлици. Включете се в инициативата на селото за изработка на най-голямото в света пано от смилянски фасул с участието на най-голям брой съ-автори. Залепете и вие своето фасулено зърно и се подпишете в книгата на участвалите в тази кандидатура за вписване в книгата на рекордите „Гинес”.

Когато се спомене село Смилян, много хора се сещат за едрия сорт фасул, който се отглежда там. Растението се увива около вейката, цъфти красиво като тропически храст и донесе слава на района, в който се отглежда. Смилян вече надхвърля етикета на “кулинарна” туристическа дестинация. Над 300 жители, занимаващи с отглеждането на този сорт, са изявили желание продуктът им да бъде регистриран със запазен знак. Вече е взето разрешение от Патентната комисия и фасулът ще бъде със запазена марка на селото до 2016 година. Прочулото се с производството на едрия салатен фасул село всяка година чества именитата местна култура с празник на смилянския фасул, на който се избират крал и кралица на фасула. Празникът се организира от кметството и читалище „Проф. Асен Златаров” с. Смилян. По време на празника се организират конкурси – за най-добър производител, за пано от фасул, за кулинарно ястие от фасул. Самодейният състав към читалището изнася програма от тематични скечове, свързани с отглеждането и обработката на фасула като традиционен поминък. Провежда се от 2003 г. всяка година в последния уикенд на ноември. Всяка последна събота и неделя на месец август в китното и приветливо родопско селце се провежда традиционният за това място събор „Бащино огнище“. Освен възможностите за кулинарен туризъм, Смилян и околностите предлагат много други дейности.

От Смилян продължете срещу течението на р. Арда. На 4.5 км преди село Кошница, над левия бряг на реката се издига скалната арка на проходна пещера „Калето”. Наименованието й идва от старата тракийска крепост, чиито руини са разположени в горната част на каменната арка. По данни от направените при крепостта сондажни археологически проучвания, крепостта имала два периода на съществуване – тракийски и византийски. Затова свидетелстват откритите под свода на пещерата керамични фрагменти и метални върхове за стрели. Днес до пещерата води туристическа пътека, а ако сте любители на адреналиновите преживявания, с помощта на водачите от Клуб по спелеология и екстремен туризъм „Мурсалица” можете да изпробвате алпиското махало – полет на принципа на махалото с четиридесет метрово въже, закотвено във високата част на скалната арка.

Предизвикателствата обаче далеч не свършват дотук. Само няколко километра нагоре по шосето за с. Могилица се намира изходният пункт за туристически маршрут „Гарга дере”, обозначен ясно сот крайпътен билборд. След кратък преход по камениста пътека и преминаване по въжено мостче, прекосявайки прохладна букова горичка, ще се озовете при входа на пещера „Голубовица 2”. При входа водачите-спелеолози от КСЕТ „Мурсалица” ще ви предоставят необходимото спелеоложко оборудване за проникването в пещерата и преодоляването на водните препятствия, създадени от подземната река - непромокаеми гумени ботуши, спасителни жилетки, осветление, гумени лодки. Малко след входа ви очаква кратко пътуване с лодка, след което навлизате в същинската част на пещерата. Постоянно течащия подземен поток е причина за необикновените форми. В горните етажи, където водата не е успяла да достигне се виждат естествените образувания – сталагтити и сталагмити.

След подземното приключение пак при входа на Голубовица 2 ви очаква друго изпитание – Via Ferrata или 140 метров метален път в скалата, изграден с железни стъпала в скалата и осигуряване. Опасният вертикалният преход е възможен единствено със специалното оборудване и осигуряване. Финалния участък на това екстремно изкачване ще ви преведе под красиви скални сводове, изваяни в скалата от водата и ветровете. За тези, които все още не са почувствали достатъчно силно прилива на адреналин тук се предлага още едно екстремно преживяване: спускане по алпийски тролей, представляващ въжена линия между двата бряга на р. Есенна, на височина 20 метра над водната повърхност. Полетът с алпийският тролей наистина ще ви даде крила и усещане за простор!

Ако не харесвате екстремните преживявания, обаче, посетете пещера „Ухловица”, наричана с основание „един от подземните дворци на Родопите”. Пещерата е благоустроена и електрифицирана, отворена е за посещения целогодишно, от сряда до неделя от 10.00 – 16.00 часа. Тя е една от най – старите пещери в региона, с много красиви дендритни образувания, приличащи на морски корали. Природата в продължение на векове е създала една истинска феерия от коралити и хеликтити. Пещерата завършва със 7 невероятно красиви езера, които рано на пролет се пълнят с вода. Към голямото езеро се спускат каменните струи на брилянтен летен водопад. Пещерата “Ухловица” се намира на 1040 метра надморска височина, а температурата вътре в нея през цялата година е 10 – 11 градуса. Пътят до входа на пещерата е едно малко предизвикателство, което си струва да приемете, за да се докоснете до загадъчната красота на пещерата.

От паркинга на пещера „Ухловица” продължете на северозапад, за да стигнете до с. Могилица. В центъра на селото, пред сграда на кметството, ви посреща композиция от четириметрова дървена лъжица и 56 литрова бъклица, изработени от прочутия в цялата страна местен майстор-дърворезбар бай Минчо Минчев. В непосредствена близост се намира магазинче за продажба на изделия на местни майстори занаятчии – азлични текстилни тъкани, в това число родопски халища и козяци, софри, цедилки (торби), ръчно изплетени калъфи за мобилни телефони, изделия от ковано желязо, че чак и самари за магарета със сувенирни размери. Ако не сте си запазили места за нощувка предварително, жената в магазинчето услужливо ще ви информира за къщите за гости и семейните хотели в Могилица и Бяла ряка, в които можете да отседнете. На туристите се предлагат водачи за маршрути до пещерите Надарска и Типицето, изворите на Арда, връх Ком, колела под наем, конна езда и дори тур с АТВ- високопроходими четириколесни возила.

Разбира се, не пропускайте да разгледате архитектурата на най-голямото феодално имение на Балканския полуостров от 19 в. Агушевите конаци. Строежът им за почнал през 1834 г. и продължил 20 години. Замъкът е с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Разположен е сред чудната родопска природа с изглед към зелените ливади около брега на река Арда и горите над нея.Конакът е толкова голям, че днес за него се говори в множествено число – Агушевите конаци. Агушевите конаци са затворено място, състоящо се от три последователни двора, изолирани един от друг с вътрешни зидове. Дворовете са заобиколени от жилищни и стопански постройки. Комините са високо зидани от дялан камък, повечето сдвоени и събрани със свод. Всички стаи, в които са живели господарите, са широки и светли, с камина в почти всяка стая. Прозорците са с дървени решетки от ситна плетеница. Все още не е изяснено защо една от стаите е с удвоени врати и стени. В стаята има нарочно направен канал за подслушване на разговорите в горната стая. Цялата постройка може да се определи като подобие на по-ранните родови замъци – с отбранителна кула и пригоден за дълъг огнестрелен отпор, с два реда шахматно разположени бойници. За съжаление, след реституцията на сградата в края на 90-те, етнографското обзавеждане се съхранява в Регионалния исторически музей в Смолян и днес можете да се насладите единствено на архитектурата й.

Всяка година в края на м. юни, на поляната на отсрещния бряг на река Арда се провежда съборът на селото, посветен на традиционните занаяти. Наред с местните занаятчии, своите изделия излагат и майстори от Златоград, Асеновград, Трявна и други занаятчийски центрове в страната. Празничната програма включва изпълнения на самодейни състави от различни възрастови групи към читалището в селото и завършва с общоселско веселие.

Село Арда отстои на 36 км, южно от гр. Смолян. Разположено е в разположено в малка, но живописна долина, в най-горното течение на р. Арда, откъдето носи и името си. Средна надморска височина 900-1000 м.

Преданието говори, че в далечно минало селото е било курортно селище на знатните люде от Беломорието. Оттук са минавали два основни пътя с голямо знацение - към Беломорието и към Чечките села. До 1942 в селото има действаща митница.

Наброява около 600 жители. На Илинден /2 август/ става общоселски събор, на който се стичат няколко хиляди души от близко и далеч. Летният сезон предлага прекрасни възможности за пешеходен, вело- или конен туризъм при извора на река Арда, старото тракийско светилище край селото, конусообразният връх Ком. Неговата история започва още в древността, когато оттам е минавал главният тракийски път, продължава през Средновековието, откогато е датирана легендата за подземна църква и манастир на върха, който по-късно е сринат от османските поробители по време на Илинденския събор. Въженият парк в селото „Градината на Тарзан” е една от атракциите за малки и големи.Една от прилежащите махали на селото - Алиговска/Лагът/ - е родно място на бележитата народна певица Валя Балканска прославила страната ни с песни като “Излел е Делю Хайдутин”, “Девойко бално ли ти е”, “Триста са пушки пукнали”, “Шар планина” и мн.др.

Разположено на по-малко от 3 км от границата с Гърция е село Горна Арда. То се прослави през последните няколко години с прекрасните места за пикник и излети, които предприемчивите му жители са устроили в неговите околности. От тук започват множество пътеки –към тракийското светилище в местността „Расилица”, пещера Типицето, в която са открити кости от праисторическа пещерна мечка и към вр. Ком откъдето се открива прекрасна гледка към върховете на Родопите. В древността от тук преминавал един от пътищата, свързвал Тракийската низина с Беломорското крайбрежие при Кавала, Северна Гърция, на места с все още добре запазени участъци от каменната настилка. Пътеката продължава по стеснен участък и отвежда до защитената местност “Ливадите” над с. Сивино. Голямото естествено находище на родопски крем (Lilium rhodopaeum Delip) в землището на с. Сивино е тип класическо находище, тъй като тук за пръв път е било намерено и след това описано това ендемично за нашата флора растение. Местността е едно от трите естествени находища на рядкото растение на територията на Средните Родопи. Ако посетите района в края на м. юни - началото на м. юли, от специално изградената площадка за наблюдение ще можете да се насладите на поляната, осеяна с родопски кремове.

Оттук продължавате на североизток и ще достигнете до старото телено гранично съоръжение, охранявало държавната ни граница с Гърция до 1989 година. Сега само бетоновите колове и отделни участъци с мрежа напомнят за периода на студената война.

Приключения,   легенди, пещери и екопътеки, занаяти и живи традиции, съчетано с топлото гостоприемство на хората в Горното поречие на р. Арда, ще превърнат почивката ви тук в неповторимо преживяване, което, като deja-vu, ще ви подтиква да се завръщате отново и отново.се завръща при вас.

 

Полезна информация:

Туристически информационен център - гр. Смолян , тел.:               0301/62530         0301/62530,

e-mail: toursmolyan@abv.bg

Посетителски информационен център – Смилян               03026/2327         03026/2327,

Местен съвет по туризъм - с. Могилица тел: 03036/315 0885660168, e-mail: mogilitza@abv.bg

Туристически информационен център - Ардател.: 03028/ 467, e-mail: smi-arda@abv.bg

Полезни връзки: www.smolyan.bg  www.arda-tour.org  www.rodope.eu  

Текст: Илия Годев, Снимки: фотоархив на Община СмолянНастоящата публикация се финансира със средства от Общинска програмата за туризъм - Смолян 2009Редакцията благодари и на рекламодателите от региона, които спомогнаха за публикуването на материала.

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com