Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Габрово, хотели, къщи, вили за гости
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Долни Главаняк-Долмен





 регион
 
 град
 
 
 
 

 

В землището на с. Долни Главанак се намира тракийско култово мегалитно съоръжение кромлех от VIII - VII в. пр.н.е., открито през 2000 г. Най-големият менхир се намира в Карнак (Бретан) и наброява 2813 камъка, подредени в 13 реда. В България е известен един менхир намиращ се край село Овчарово Хасковско и друг край с. Долни Главанак. До преди няколко години много добре запазено подобно съоръжение съществуваше и до село Старо Железаре ( южно от Хисаря ). Сега то е разрушено.

Култово съоръжение (кромлех) при с. Долни Главанак

Георги Нехризов  |  Публикувана на Пон Авг 08, 2005 5:18

Обектът е регистриран при теренни обхождания, проведени от колектива през май 1998 г. Той се намира в м. Бунар алтъ на 1 км западно от с. Долни Главанак, община Маджарово. Изграден е на билото на слабо изявено възвишение, част от удължен в посока Изток – Запад рид.



Карта на региона - в центъра Долни Главанак - долу трудно се
забелязва Маджарово


Границите на съоръжението са фиксирани от вертикално положени големи, грубо пирамидално оформени блокове от твърда вулканична скала. Блоковете са високи по 1,50 – 1,70 м, с осреднени размери при основата -0,80х0,50 м. Те описват неправилна окръжност с диаметър около 10 м. На място са запазени 9 блока, три са паднали близо до мястото, което са заемали, още два или три липсват. Между вертикалните блокове хоризонтално са положени по-малки. Около съоръжението са натрупани голямо количесво камъни.



Кромлехът преди началото на проучването

Археологическото проучване се проведе от 9 до 25 юли 1999 г. С цел по-прецизно проследяване на археологическата ситуация обектът беше разделен на четири сектора, между които бяха оставени ребра. Извън реда каменни блокове беше проучена ивица с широчина 1,50 м. Проучването се извърши чрез отнемане на механични пластове по 0,10 м. Културният пласт беше съставен от пръст с черен цвят, обилно примесена с камъни, концентрацията на археологически материали (керамика, животински кости, късове мазилка, кремъчни конкреции) в него беше висока. Културните напластявания във вътрешноста на съоръжението бяха изчерпани на дълбочина 0,60 – 0,70 м, като на места се разкри основната скала, а извън него – до 0,50 м.



Кромлехът по време на проучването - ясно се виждат оставените ребра

Документирането на пластовете, контекстите и обработката на материалите се извършваше по разработената от колектива компютърна система за полева археология. Статистическата обработка на керамиката още не е завършена, но наблюденията показват, че във всички пластове преобладават фрагментите от работените на ръка съдове от ранножелязната епоха. Прави впечатление твърде високият процент сред тях на частите от луксозни съдовете, често с богата щампована украса. На второ място се нарежда керамиката, работена на ръка и на грънчарско колело, от късната желязна епоха. Интерес предизвиква наличието в горните слоеве на фрагменти от средновековна керамика от ХІ – ХІІ в. Освен фрагментите от глинени съдове бяха намерени изцяло запазена бронзова фибула, част от желязна фибула, бронзова игла, железни остриета и пирони.

 

 

Мегалитни паметници на българска територия

 

Доц. д-р Руслан И. Костов

Като мегалити или мегалитни паметници (от гр. мегас – голям и литос – камък) в научната литература се подразбират архитектурни съоръжения, изградени от големи каменни блокове с или без допълнителна обработка. Обикновено, при по-малки размери, такива големи скални късове или блокове трудно могат да бъдат поместени от 3-4 човека. Към класическите обекти на мегалитната култура се отнасят понятията “менхир”, “долмен”, “редица”, “кромлех” и мегалитен (циклопски) градеж.

Мегалитните паметници са една загадка в световната история. Повечето от тях се датират към периода на неолитната и бронзовата епохи. От античната епоха са известни големи скални блокове, служели за изграждане на храмове, пирамиди и обелиски. Рекорд сред тях държат трите правоъгълни скални блока от храма при град Баалбек в Ливан, които по оценки достигат близо 1100 тона единият. По-рядко се срещат добре обработени скални блокове във вид на

 

Човек върху каменен блок от храма при Баалбек

големи скулптури (например т. нар. “Колоси на Мемнон” в древен Египет; гигантските статуи на Великденски остров в Тихия океан) или сфери (каменните топки с неизяснена функция от Коста Рика).

 

Каменно кълбо от джунглата на Коста Рика

Менхирът (от уелски maen – камък, hir – дълъг) е единичен голям продълговат каменен къс, който обикновено е частично обработен. Той стои изправен, като мястото около него е било обект на поклонение през вековете. В Ирландия се нарича още “галан”, а бретонците го назовават “пюлван” (каменна фигура).

Долменът (от бретонски dol – маса, maen – камък) е конструкция от няколко каменни блока, които оформят правоъгълно пространство – нещо като малка стая, която се покрива обикновено с един голям блок. Затваря се отпред с каменна плоча, в която  често има пробит кръгъл отвор. В някои случаи долменът е бил покриван с насип от камъни и пръст и ограждан с каменни плочи в кръг (крепиди).

Редицата е подредени по-често в права линия няколко изправени менхира, които могат да образуват и няколко паралелни редици. На полуостров Бретан във Франция са известни поне седем редици, простиращи се на дължина от 15 км. Най-известни са редиците при Менек и Кермарио.

Кромлехът (crom – крива линия, lech – камък; на англ. – stone circles) е по-сложно каменно съоръжение, при които изправените каменни блокове са подредени в кръг или близка до него овална форма. Тези съоръжения са разпространени предимно във Великобритания. С най-голяма популярност се ползва кромлехът Стоунхендж, за който се приема, че е изпълнявал и функцията на сложна праисторическа обсерватория.

Мегалитни паметници от различен тип и възраст биват намирани в редица страни по света – с по-широка известност са тези от Британските острови, в Скандинавските страни, Белгия, Германия, Франция, Испания, Португалия, Малта, в Кавказкия район, Индия, Корея и Япония. Мегалитни градежи в миналото са познати главно от древен Египет и древния Изток, но също и от Южна Америка (Перу) и Океания (остров Понапе).

В нашата археологическа и научнопопулярна литература до неотдавна с понятието мегалитни паметници се разглеждаха неправилно всякакви паметници на културата, свързани със скали – освен посочените мегалити, още скални вдълбавания, скални ниши, скални стъпала (стълби), скални гробници, дупки, тунели и друг тип скални архитектурни детайли и пространства. Последните е редно да се разглеждат под названието скално-издълбани паметници (“скално-изсечени паметници” по терминологията на В. Фол, 2000; на англ. rock-cut monuments)*. Отделно трябва да се разглеждат и троглодитните култури (от гр. трогле – дупка и дунеин – прониквам) и свързаните с тях паметници. Най-старите изкуствено доиздълбавани пещери и “джобове” в предимно меки скали са от неолитната епоха (Беершеба в Израел и Банпо в Китай). Описаният като мегалитен (Д. Митова-Джонова, 1984), оригинален и единствен за континенталната част на Европа подземен храм-кладенец (с европейски аналог единствено на остров Сардиния) при с. Гърло в Брезнишко, паметник също не е мегалитен по характер, защото е изграден от неголеми каменни плочи.

В края на XIX и началото на ХХ век изследвания върху мегалитни паметници България се провеждат от братята Херменгилд и Карел Шкорпил (1888; 1890; 1896; 1913; 1925) и от геолозите професор д-р Георги Бончев (1901) и д-р Стефан Бончев (1891). По-късно отделни публикации за тях се дават от археолозите Васил Миков (1932; 1933; 1936) и Иван Велков (1933; 1938). След едно голямо прекъсване във времето излизат от печат няколко тома, посветени на обобщения от проведените експедиции и изследвания на мегалитите в Тракия (Том 1 – 1976; Том 3 – 1982). Сред изследванията и публикациите от този период могат да се посочат работите на Д. Пеев, П. Делев, И. Панайотов, И. Венедиков и Д. Аладжов. Българските долмени като най-добре представени мегалитни паметници се датират въз основа на керамика и метални артефакти от края на бронзовата и желязната епоха (края на I  и I хилядолетие пр. Хр.). Те са отнесени към тракийската култура и свързаната с нея погребални обичаи и култове (срв. още монографиите на И. Христов, 1999; 2000).

Геоложки прочит на долмените се дава в разработките на Руслан И. Костов (1994; 1998), където се установява привързаност на този тип паметници преимуществено към области на развитие на гранитоидни кварц-съдържащи скали и тяхната метаморфна рамка. Българските долмени се оказват локализирани (групирани) главно върху два гранитни масива в Сакар и западна Странджа планина, както и при Дервентските възвишения. Отбелязва се освен това значението на буци от бял кварц, които са служели за украса или ритуални цели (сакарският район е един от най-добре проявените у нас райони на разпространение на находища на гранулиран

жилен безруден кварц, използван за различни индустриални цели). Посочените факти, както и сравнението с разпространението на мегалитите по сходен начин в други страни, насочва мисленето към значението на геолого-минералогичните критерии при обяснението на причините за строежа и при търсенето на неразкрити мегалитни паметници.

Менхир

Менхирите са били известни в миналото под названието “дев” или “деве-ташларе” (камъни на въздушните сили). Единстеният добре запазен менхир се намира в окрайнината на с. Овчарово в Сакар планина. Той се намира до самото шосе и не се е изменил през последното столетие Представлява полигонален обелисковиден стълб с височина 1.90 m, който се стеснява в горната си част. Изграден е от едропорфирен местен гранит с размери на индивидите от калиев фелдшпат до 5 сm. Той е познат като “Чучул (чочук) камък”. Бончев описва в района още няколко менхира, сред които и вероятно съборени такива. Сега върху менхира с червена боя са обозначени посоките на света.

 

Фиг. 1 Менхир от локален едропорфирен гранит при с. Овчарово, Сакар планина (снимка от югоизток, 2003)

 

 

Фиг. 2 Долмен (с паднала странична плоча) върху гранитен терен от района на с. Хлябово (на преден план се виждат буци от бял жилен кварц)

Долмени

В миналото са ги наричали още “змейови дупки”, “змейови къщи” или “змейови капаци”. Още Петко Р. Славейков през XIX век описва долмени: “в околността на града… има един вид камъни, наричани “капаци”, те се състоят от преголеми плочи, две отстрани и един с дупка отпред; отгоре им е положена друга плоча, която за чудо как е дигана и настанявана”.

Долмените са широко застъпени мегалитни паметници в района на Сакар планина и западната част на Странджа. В района на Сакар те са описани в местности около селата Хлябово  Сакарци, Българска поляна,

Дрипчево, Изворово, Костур, Оряхово и Младиново. В района на Странджа са запазени главно около селата Факия, Горно Ябълково, Кирово, Голямо Буково, Варовник, Граничар и Евронозово. В причерноморския район за долмени се съобщава при Росен и Приморско. Най-общо типологично долмените от южна България се разделят на еднокамерни, двукамерни и такива с предверие.

Сравнително наскоро долмени или долменоподобни съоръжения от каменни цисти бяха разкрити от Г. Нехризов в югоизточните части на Източните Родопи в Ивайловградско (около с. Пелевун, Кобилино, Железино; към тях трябва да се добавят и разкритите вече долмени при селата Черничево, Гугутка и Долно Луково на южната ни граница – Балкански, 1978; Страшимиров, 1981; Кулов, 1992). Единични са съобщенията за мегалити по рида Хухла (запазен един долмен при с. Остър камък) и Средна гора. От около 600 долмена в началото на XX век сега са запазени около 60 на брой. Повечето са били използвани за строеж или разбити от иманяри и вандали.

Долменоподобен скално-издълбан паметник се намира недалеч от с. Хлябово.  Представлява издълбано в гранитната скала малко помещение, по стените но което се открояват точкови знаци от длета. Върху скалата отгоре има издълбани вдлъбвания и басейнчета. По времето на Г. Бончев (той я нарича къщица в скали) все още е била запазена покривната входна плоча с овален по-малък отвор.

Кромлех

По време на своя обход из Сакар, Г. Бончев описва редица каменни кръгове, които може да са били останки от крепиди на долменни насипи. Техният брой е досгигал около 50. Преди него братя Шкорпил описват в същия район над 60 кромлеха.

Наредени в кръг, изправени скални блокове (кромлех) са открити през 1998 г. и публикувани след направените разкопки от археолога Георги Нехризов (2000). Обектът се намира на около 1 км западно при с. Долни Главанак, на север от град Маджарово в Източните Родопи. Кромлехът е представен от около двадесетина каменни блока от вулкански произход, като половината от тях са изправени (височина 1.70 м). Другата част от по-малки каменни блокове са разположени хоризонтално. Скалните блокове оформят кръг с диаметър около 10 м (Фиг. 3). При разкопките са открити керамика, животински кости, каменни артефакти, бронзова фибула и силно кородирали железни предмети (датирани артефакти от VIII век пр. Хр. до Средновековието – XII век). Сега обектът е с маркирана пътека и указатели за туристите. Той е включен като културно-исторически обект в най-новата географска карта на Източните Родопи.

 

Фиг. 3 Каменен кръг (кромлех) от вулкански скали при с. Долни Главанак, Източни Родопи

Функции на долмените, задачи за изследване и опазване

Датировката и функциите на долмените като погребални камери може да се оспорва. В огромния брой от тях не са намерени кости от погребения с 1-2 изключения (тези погребения може да са по-късни, както например в кавказкия район долмените са били използвани за костници). Проведените при експедициите частични разкопки и сондажи може да разкриват една по-късна по време керамика. Явно е, че долмените са били използвани през вековете за различни цели от различни племена и народи.

Объркване произлиза и от описанието и обяснението на всични скално-издълбани паметници наред с мегалитните, въпреки че те са разпростанени в различни географски и геоложки райони и всеки конкретен случай трябва да се разглежда отделно. Например при скалните трапецовидни ниши от Източните Родопи няма обективен начин за датиране (в редица публикации обаче те се обозначават без доказателства като “тракийски ниши”). Нито един археолог или историк не е обяснил защо върху вулкански или седиментен терен в Източните Родопи няма намерен нито един долмен, въпреки че могат да се намерят достатъчно скални блокове или плочи.

Не е изучен петрографския състав и особеностите на обработка на все още запазените долмени. Още Г. Бончев споменава, че някои от скалните плочи, от които са направени долмените, са от местни скали, но други са носени отдалеч. Този факт беше установен при долмена при с. Остър камък (в метаморфния терен на рида Хухла), като неговата покривна плоча (сега съборена), която е с най-големи размери е от едрозърнест порфироиден гнайс от по-далечно място.

Не са правени прецизни стандартни компасни измервания, които биха били от полза при археоастрономически проучвания и сравнения. Не е изяснена причината за тяхното построяване на едно или друго място в съответната геоморфоложка позиция. Не е проследено групирането им по отношение на разломни или други тектонски елементи на терена. В чужбина са били правени редица геофизични изследвания и замервания на мегалити с много интересни резултати, като изучаване на годишните и денонощните вариации на ултразвук, магнитно поле, радиоактивност и други характеристики.

Критични забележки по отношение на датировката на мегалитите се дават и при разглеждане на архитектурния анализ по отношение на развитието на гробничната и култова архитектура през праисторическата и античната епохи (срв. монографиите на Л. Захариева, 1999; 2000). От културологична гледна точка и при сравнение с мегалити от съседни на България райони датировката на мегалитите се изтегля поне към III-II хил. пр. Хр. (В. Фол, 2000).

Долмените като конструкции през вековете са могли да сменят своите функции. Те биха могли да се разглеждат като място за защита (убежище) или място за изолация в реален или в култов аспект. В първия случай едно или повече лица се скриват за къс период от време от природна стихия или явления (гръмотевица, градушка, торнадо, слънчево затъмнение). Във втория случай долмените изпълняват ролята на доброволен или принудителен затвор (например отшелничество, инициация, табу, физическа или психическа болест, лечение, пленичество). Тогава тежката и голяма входна плоча не би давала възможност на лицето или лицата да излязат самостоятелно отвътре, а само са получавали вода и храна през малкия отвор в нея. Възможно е също така използването на долмените вторично в погребалния култ (осуари).

Интересни легенди за долмените са записани от Г. Бончев (1901): “долменът всред с. Гердиме (сега с. Хлябово – бел. авт.) се пази единствено по причина, че околното население виждало да излазя от него нощем огън на крусна. В други долмени правят магии, оставят болестите си и др., и щом се узнаят лошите свойства на някой долмен, не го закачат повече (като проклето място), с което неволно способстват за запазването му”.

При една бъдеща детайлна комплексна археологична експедиция по някои от най-добре запазените долмени или скално-издълбани паметници в Южна България би трябвало да се обърне внимание на каменните сечива. Такива в района при долмените са описани още от Г. Бончев и са представени от загладени неолитни по стил тесли. Вероятно при редица разкопки каменните сечива се изпускат или не се публикуват като нещо безинтересно, а те биха дали много богата информация за обработката и за датирането на обекта (например, при внимателни разкопки при Стоунхендж в Англия са били открити близо 450 каменни сечива, а скалните фрагменти са над 7000).

От особено значение сега е работата по опазването на съществуващите мегалитни паметници у нас. Те би трябвало да се превърнат в обект на културно-исторически туризъм. За целта съответните по-интересни обекти трябва да се обяват за местни и национални забележителности, като се осигури и минимален обем работа по култиване на околното пространство и маркировка на пътеки. Малко се знае за българските мегалитни и скално-издълбани паметници по света, което предполага необходимостта от наличие на заинтересованост от исторически и археологическите институции за тяхното бъдещо компетентно изучаване, подържане и пропагандиране.

 


*За някои от най-интересните скално-издълбани паметници от южна България виж:

Костов, Р. И. 2001.Източнородопските скални ниши – геология и морфология. – Вселена, наука и техника, 7, 40-47.

Костов, Р. И. 2003. Загадката на “скалните кръгове” при Палеокастро. – Вселена, наука и техника, 10, 23-29.

Фол, В. 2000. Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия. С., Унив. изд. “Св. Кл. Охридски”, 159 с.

** Костов, Р. И. 2001. Нов прочит на мегалитните паметници. – Наука, 6, с. 80.

Публикувано за първи път в списание “Вселена, наука и техника”, 2004, април, 29-36





Кромлехът, към края на проучването

Проучени бяха и две по-малки съоръжения от наредени в кръг камъни, разположени в непосредствена близост до основния обект. В съоръжение 2 бяха открити следи от погребение, извършено чрез трупоизгаряне от късната елинистическа епоха (средата на ІІІ - І в. пр. Хр.), като гробен в него беше поставено стъклено мънисто. В съоръжение 3, от което беше проучен само югозападния сектор, се откри голямо количество керамика от раножелязната епоха.


Находките определят и хронологията на функционирането на обекта. Началото на използването на мястото за култови цели може да постави в началото на втората фаза на ранножелязната епоха (VІІІ - VІІ в. пр. Хр.), като е продължило без прекъсване и през късната желязна епоха. Към края на тази епоха е извършено погребението в съоръжение 2. Този факт може да бележи и промени в отношението към обекта. След прекъсване от около 12 века, през средновековието това място отново се превръща в обект на преклонение – не е изключено тук да е имало оброк.



"Детайл" от кромлеха


Плановата схема, начинът на изграждане и находките на обекта при с. Долни Главанак дават основания да бъде определен като паметник на тракийската мегалитна култура от типа на кромлехите. Това наименование е взаимствано по аналогия с подобни съоръжения, свързани със западноевропейската мегалитна култура. До откриването на обекта при с. Д. Главанак не беше известен паметник от този вид от българските земи. Описани са каменни кръгове, но в повечето случаи те представляват крепиди на надгробни могили или ограждания, които нямат монументалния облик на проучения паметник.


Култово място при с. Долни Главанак

Обектът е известен от обхожданията през 1998 г. Заема билото на изолираното възвишение Таушан тепе, разположено на 1,6 км западно от с. Д. Главанак и отстои на 0,2 км западно-северозападно от проучвания култов мегалитен паметник. Откритата керамика от ранножелязната епоха при първия оглед и близостта до кромлеха са аргументите, довели до решението за провеждане на сондажно проучване.

Проучването се проведе от 25 до 30 юли 1999 г. На билото беше заложен сондаж с размери 4 х 4 м. Културният пласт има дебелина 0,60 м, състои се от черна ронлива пръст, примесена с камъни. Концентрацията на археологически материали е висока, откриваха се главно керамични фрагменти, късове мазилка и замазка и кремъчни отцепи. Според находките, обектът е съществувал през двете фази на ранножелязната епоха ( Х – VІ в. пр. Хр.).

Проучените култови обекти при с. Долни Главанак са от типа на най-широко разпространени те тракийски култови места в Източните Родопи, разположени на билото на планински връх или възвишение, доминиращ над околността. Установеното предпочитание към върховете у родопските траки се потвърждава от сведението на Херодот за тракийското прорицалище на Дионис, което се намира на “ най-високата планина”. Планината в древните религиозни вярвания олицетворява центъра на космоса и се възприема като връзка между земята и небето , а планинският връх е мястото, обитавано от боговете. Разположените на връх култови места не са изолирано явление в културните традиции на Източното Средиземноморие, подобни планински светилища са засвидетелствани от ІІ хил. пр. Хр. в Егейския свят и тяхното функциониране не прекъсва през следващите хилядолетия.

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com