Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област София, бизнес, СПА, хотели, апартаменти под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Еленската базилика


видове туризъм:
исторически, културен


област: Софийски регион, хотели, къщи, вили за гости, наем



 регион
 
 град
 
 
 
 

 

Еленска базилика

Еленската базилика „Свети Илия“ е раннохристиянски храм, разположен на около 5-6 km североизточно от град Пирдоп и на 3 km от село Антон, на десния бряг на Еленска река. Храмът е датиран към края на 5 — началото на 6 век, опустошен по време на османското робство. Преустройван е в средата на 6 век, когато към първоначално безкуполната базилика е пристроен купол: рядко срещано в историята архитектурно решение. Другата рядкост, с която базиликата е забележителна, е много доброто ѝ укрепление — с дебели крепостни стени и отбранителни кули.[1]

Руините от базиликата, останали до днес, позволяват ясно да се разграничат двата периода на строителството ѝ. По-стари части са средната и западната, построени на пояси от ломен камък и тухли, а по-нова е източната част, построена с еднороден тухлен градеж с дебели фуги от червен хоросан.

По останките, които на височина достигат 8,50 метра, се съди, че храмът е представлявал внушителна трикорабна базилика с размери размери 30,50 х 17,00 m с три апсиди (една по-голяма в средата и две по-малки от двете страни). Средният кораб е разделен на два еднакви квадрата от четири колони. От западната страна триделно разчленен нартекс помещава притвор, дяконикон и протезис, от северната страна има стълбище, а от южната — баптистерий.[1] Храмът е бил ограден с каменна крепостна стена с ширина 1,60 m, в чиито ъгли са били разположени почти еднакви правоъгълни отбранителни кули с размери 7,30 на 5,90 m. По стълбищните основи се съди, че крепостната стена била висока от 6 до 8 m.[2].

Местността Еленско, в която е разположен храмът, в древността била светилище за тракийското племе великокойлалети, които към 6–5 в.пр.н.е. стават част от държавата на бесите. Проф. Александър Фол обяснява топонима със съществуваща тракийска легенда за слизането на елен от Стара планина и принасянето му в жертва от местното население на определен ден от годината. Тази хипотеза е подкрепена от откритите при разкопките на терена и храма голямо количество еленови кости и рога.

Според друга теза топонимът е следствие от българизирането на етнонимаелини“ (гърци) във връзка с принадлежността на базиликата към ранновизантийската епоха.

В епохата на Втората българска държава църквата е активно средище на книжовността. Била е действаща до около 1700 г., когато при един поход на османски войски в района, по заповед на предводителя им Яхия паша, е била опустошена: обстрелвана с топове и опожарена.

Първите любителски проучвания започват местни учители в началото на 1890-те години. Първите специализирани археологически разкопки са извършени през 1913 г. от проф. Петър Мутафчиев, който обобщава резултатите в студията си „Еленската базилика край Пирдоп“ (Избрани произведения, т. I, С., 1973 г.).

Впоследствие върху обекта са правени само козметични реставрационно-консервационни работи. Понастоящем руините са в задоволително конструктивно състояние, но състоянието на ограждащата ги крепостна стена е много тежко. Базиликата е включена в списъка на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата.

 

 

ОШЕ ДАННИ

 

Еленската базилика е раннохристиянска трикорабна (30,50 х 17,00м), триабсидна (една по-голяма и две по-малки, странични) базилика, с триделно разчленен нартекс, диаконикон и протезис; към южната стена е долепен баптистерий, а от северната стена се спускат стълби. Тази църква се явява манастирска на някогашния Еленски манастир “Св. Пророк Илия”, обграждан от внушителна крепостна стена (1,60м). В ъглите на защитната стена са разположени симетрични правоъгълни отбранителни кули (7, 30 х 5, 90м).

Първите любителски проучвания в района започват около 1890г. Некомпетентното им провеждане довежда до първите археологически разкопки тук, които са проведени през 1913г. от проф. Петър Мутафчиев, който разкрива паметника до сегашното му състояние. Проучванията поставят датировка на манастира и прилежащата му базилика, заедно с крепостната стена – 2 ½ V – VI в., времето на византийския император Юстиниян I (527 – 565). Интересно е, че храмът, първоначално безкуполна базилика, е преустроен, в средата на VI в., като е пристроен купол – рядко срещано явление в храмовата архитектура. Така се очертават видимо два строителни периода: средната и западната част са изграждани от ломен камък и тухли, а по-новата източна част представлява еднороден тухлен градеж с дебели фуги и спойка от червен хоросан.

Днес запазените руини достигат височина 8,50 м., а по стълбищнните основи се съди, че крепостната стена е била висока 6-8 м. комплексът е обявен за паметник на културата, като върху него са извършвани твърде малки по обем консервационно – реставрационни работи. Понастоящем обектът е включен с списъка на ЮНЕСКО за защитени паметници на културата.

В близост до тези руини могат да се видят останките на селище, за които се смята, че са от тракийския град Бурдапа. Местността Еленско е била светилище на койлалетите (тракийско племе), които към VI – V в. пр. Хр. стават част от държавата на бесите. Едно от възможните разчитания на топонима на местността предлага проф. д.и.н. Александър Фол, и именно, че името е свързано с характерна част от тракийската вяра – обредносст, тук в нейния соларен аспект, с еленът като нейн атрибут. Еленът се явява хипостаза на лятното слънце, т.е. неговата роля в обреднността се ситуира в Лятното слънцестоене (21 юни) и/или Пролетното равноденствие (21 март). Свещеният за траките мотив за слизането на елена (в ролята му на свещено животно, слънчева хипостаза) от Планината (в ролята й на вертикален модел на света) и доброволното му принасяне в жертва ( в тези определени периоди от годината), е фолклоризиран като легенда, обясняваща произхода на името на местността с това събитие. За да не изпадам тук в Тракийски Орфизъм, ще отбележа, че ролята на елена като свещено животно в тази територия се потвърждава от артефактите – открити са множество еленови рога и кости от елен. Също така, районът изобилства от тракийски могили...

Във връзка с принадлежността на базиликата към ранновизантийската епоха, съществува и друго банално обяснение на произхода на топонима, чрез българизиране на етнонима “елини” от местното население.

Във времето на Втората българска държава, Еленският манастир се превръща в книжовно средище. Бил е действащ до около 1700г., когато при един от османските походи, предвождан от Яхия паша, църквата е била обстрелвана с топове и опожарена .

Еленската базилика се намира в подножието на Златишко – Тетевенската Средна Стара планина, на десния бряг на Еленска река, в местността Еленско. Комплексът отстои на 3 км от с. Антон, в ляво от Подбалканския път, в посока Стара планина и на 6 км от гр. Пирдоп; 80 км източно от София. Особено (!) е обозначението на паметника: зелена табела (тип билборд), в чиято долна част има елемент подобен на стрелка, която обаче сочи противоположната посока – към селото. Паметникът не е обозначен с кафява табела, тип пътен знак.

 

Източници:

Мутавчиев, П., “Еленската базилика край Пирдоп”, В: Избрани произведения, т. I, София, 1973г.

Чанева- Дечевска, Н., “Раннохристиянската архитектура в България IV –VI в.”, София, 1999г.

Фол, Ал., "Тракийският Дионис", I, София, 1999г.

 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com