забележителност Джумая джамия град Пловдив Туризъм и бизнес в България - настаняване хотели, курорти, комплекси, къщи, вили, развлечение, бизнес, забележителности, градове

Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Софийски регион, хотели, къщи, вили за гости, наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Джумая джамия град Пловдив





 регион
 
 град
Асеновград, хотели, къщи, вили за гости, под наем
Баня община Карлово хотели, къщи, вили за гости,
Брезово хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Калояново хотели, къщи,вили за гости,под наем,хижи,
Кричим хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Куклен хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Лъки хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Марица хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Ново село Пловдивско хотели, къщи, вили за гости,
Перущица хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Пловдив хотели, къщи, апартаменти, квартира, наеми,
Първомай хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Раковски хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Родопи хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Руен Пловдивско хотели, къщи, вили за гости, хижи,
Садово хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Стамболийски хотели, къщи, вили за гости,под наем,
Съединение хотели, къщи, вили за гости,под наем,
Хисаря SPA СПА хотели,къщи, вили за гости,под наем
 
 курорт
 
 

 

След превземането на Пловдив от османските войски градът започва да се нарича Филибе. Това османо-турско наименование идва от античното му име Филипополис. Тогава две от пловдивските църкви са преустроени в джамии. На мястото на главната градска църква „Св. Петка” е издигната най-голямата пловдивска джамия, която днес се намира на централната пешеходна улица, близо до Римския стадион – Джумая Джамия.

Архитектурата
ѝ е сходна с тази на джамии, строени в София, Бурса и Одрин. По oнова време османците са били силно повлияни от славяно-византийското изкуство и архитектура, които откриват след стъпването си на Балканите. Джамията е с издължена форма и по план представлява трикорабна базилика с олтарна ниша. Наречена е в чест на владетеля Мурад, под чиято заповед започва строежът й, но е по-известна като Улу Джумая джамия. Това означава „главна“, „петъчна“ джамия. Днес накратко я наричаме Джумаята.

Няма точни сведения за годините на строителството й, но най–вероятно това се е случило при управлението на султан Мурад II. Джамията е рядък образец на духа и културата на това време. Съществува предание, че тя е била опожарена при раздорите между Баязидовите синове в борбата им за султанския престол, а след това е наново построена.

Масивните стени на храма са изградени от дялан камък, споени са с хоросан, като всеки камък е обгърнат от тънки тухли от всички страни. Тази ранноосманска техника в строителството е взаимствана от византийското майсторство. На покрива се издигат девет купола, покрити с оловни плочки. Това също е свидетелство за ранното строителство на храма, защото по-късно джамиите са само с по един купол.

В североизточната част се издига минарето, с червени тухли върху бяла мазилка, които оформят мрежестата декорация. Размерите на храма са 33 м. на 27 м. и това я превръща не само в един от най-големите османски паметници в България, но и една от най-внушителните постройки на Балканите.

Вътрешният простор на постройката далеч надминава очакванията. Огромното вътрешно пространство е покрито със стенописи, надписи от корана от XVIII-XIX в., преплетени с флорални мотиви и орнаменти. Тук е и богато декорираната олтарна ниша – михраб, с оригинално островърхо покритие. На пода се разстила голям килим. Многообразието и естетичността на изображенията са изключителни. Погледът неволно се издига нагоре пo четирите масивни колони на деветте арки, които допълват мистичната атмосфера.

Под купола се намира фонтан, символ на традицията всяка джамия да има вътрешен двор. Централният вход е обгърнат от дървена пристройка в стила на Пловдивската Възрожденска архитектура, която доскоро работеше като ориенталска сладкарница.

На единия й ъгъл, с изглед към централния площад, се намира старинен слънчев часовник. Той е бил поставен от руски офицер, един от картогарфите на император Александър II. Тази изключително причудлива украса интригува местните жители и туристи и завършва уникалния облик на Джумая джамия, която продължава да изпълнява ролята си на мюсюлмански храм и днес и е неделима част от духа и културата на Пловдив.

 

Хюдавендигяр джамия, известна повече като Джумая джамия (на турски: Hüdavendigâr Camii или Cuma Camii), е мюсюлмански храм в Пловдив, построен вероятно по време на управлението на султан Мурад I (1369-1389).

Джамията се намира в центъра на Пловдив и е изградена скоро след завземането на града от османската армия през 1363-1364 година. Основание за това предположение дава преди всичко името на сградата, известна в специализираната литература като Hüdavendigâr cami, т.е. султанската джамия. Hüdavendigâr е също така прякорът, под който е известен султан Мурад I. Сред населението на града сградата е позната като Джумаята. Произходът на названието се крие в значението на турското cuma (на арабски джума'а и персийски е думата за петък), което от свое страна свидетелства за функцията на сградата като главна джамия на града.

Архитектура [редактиране]

Храмът с размери 40 на 30 метра се намира в центъра на днешната пешеходна зона, западно от стария град на Пловдив. Фасадата на постройката е изградена в типичната за ранноосманската епоха техника, позната още като византийска зидария: два пласта тухли са иззидани след всеки пласт дялан камък. Тухли са поставени и вертикално между каменните блокове, декорация, позната и от други ранноосмански постройки - Зелената джамия (Yeşil cami) в Изник и Хюдавендигяр джамия (Hüdavendigâr cami) в Бурса.

В оригиналния план достъп до помещението за молитви (haram) са осигурявали 2 входа. Докато през източния вярващите са влизали направо в джамията, северният вход, днес служещ като главен, водел първоначално от пазара пред джамията чрез портал към вътрешността на сградата. Днес входът от изток е зазидан. По време на реставраторски работи през 1785 е пробита вероятно допълнителната западна врата на джамията, която днес не се използва.

От улицата на север чрез стълби посетителят достига едно преддверие, конципирано като отворена към улицата галерия. Монументален портал с надпис от реставраторските работи от 1785 служи като вход към вътрешността.

Важно е да се отбележи особеният план на джамията. За разлика от по-късните еднокуполни джамии на османската архитектура, Джумаята в Пловдив е от т.нар. многокуполни джамии - тоест с план, в който помещението за молитви е покрито от няколко купола, обикновено 9, носени от 4 колони в центъра на сградата.

Под купола в средата на Джумаята се намира шадраван, който служи не толкова за ритуалното измиване преди молитва, колкото да символизира задължителния за всяка джамия вътрешен двор.

Минарето на постройката е в североизточния ъгъл на сградата.

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com