Туризъм, забележителности и бизнес

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Перник, хотели, къщи, вили за гости, под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

забележителност Археологически музей град Пловдив




 регион
 
 град
Асеновград, хотели, къщи, вили за гости, под наем
Баня община Карлово хотели, къщи, вили за гости,
Брезово хотели, къщи, вили за гости, под наем,
Калофер, хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Калояново хотели, къщи,вили за гости,под наем,хижи,
Карлово хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Кричим хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Куклен хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Лъки хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Марица хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Ново село Пловдивско хотели, къщи, вили за гости,
Перущица хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Пловдив хотели, къщи, апартаменти, квартира, наеми,
Първомай хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Раковски хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Родопи хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Руен Пловдивско хотели, къщи, вили за гости, хижи,
Садово хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Сопот хотели, къщи, вили за гости,под наем,хижи,
Стамболийски хотели, къщи, вили за гости,под наем,
Съединение хотели, къщи, вили за гости,под наем,
Хисаря SPA СПА хотели,къщи, вили за гости,под наем
 
 курорт
 
 

България-Регионален Археологически музей в Пловдив (РАМ – Пловдив) е една от най-старите културни институции в България. Официално открит през 1882 г., неговото развитие преминава през етапа на археологическо-нумизматичен кабинет до окончателното му обособяване като Археологически музей през 1920 година.

Първоначално неговите фондове са съдържали нумизматична колекция от 1500 монети, етнографски и исторически документи, църковна утвар, старопечатни книги от ХVII – ХVIII в., 300 икони и картини на прочутите български художници Станислав Доспевски, Иван Лазаров, Цанко Лавренов, Николай Райнов, Златю Бояджиев и други.

Музеят притежава една от най-богатите колекции съдържаща близо 100.000 експоната, произведения на човешкото изкуство и бит, свързани с историята на Пловдивска област и град Пловдив - наследник на един от най-големите и значими антични градове на Балканския полуостров - Филипопол.

Пловдивският регионален археологически музей е една от първите културни институции в България, възникнали към края на XIX век, непосредствено след освобождението на страната от турско робство (1878 г.). Идеята за създаването на музей в Пловдив е от видния български възрожденец, книжовник и държавник Йоаким Груев, който от 20 май 1879 г. до 23 ноември 1884 г. е бил директор на Народното просвещение в Източна Румелия. Именно поради този факт се смята, че зараждането на музея датира от 1879 г., тъй като още от тогава е било започнало към книгохранилището на Дирекцията на основното просвещение на Източна Румелия да се събират първите паметници. Но още преди Йоаким Груев официалният инициатор за „създаване и организиране на Музей, [но] и Национална библиотека в Филипопол” е Емануил Николов Богориди, братов син на Генерал-губернатора Ал. Богориди, чийто инициатива е документирана писмено на 12 юни 1879 г. Един още по-ранен документ от Н. М. Шишеджиев с дата 12 март 1879 г. най-рано от всички поставя въпроса „за първа стъпка за основаване на един Български музей”.

От 30 януари 1880 г. е известно едно писмо под № 42, подписано от Й. Груев, с което префектите се задължават да се грижат за „издирването и прибирането на старини в Музея при Дирекцията на Народното просвещение”. Това е най-старият известен за сега официален документ, от който се разбира, че в самото начало на 1880 г. в Пловдив съществува вече „Музей за старини”. В това писмо „за пръв път се определят насоките за организирането и развитието на музейното дело у нас, задачите, с които трябва да се занимава, и целите, които трябва да преследва, т. е. поставят се основните видове дейности, с които музеите се занимават и днес – откривателска, събирателска, проучвателна, научноизследователска, популяризаторска и културно-масова. Липсват само указания за експозиционна дейност, тъй като въпросът с помещенията е бил много тежък.” На 10 април 1881 г. били издадени други два документа, в които се дават указания как да се провеждат разкопки и в тях вече се упоменава, че е положено началото на „Областния музей в Пловдив”.

На 1 май 1882 г. от името на Източното Румелийско правителство е бил издаден и подписан от Генерал-губернатора Александър Богориди „Публично административен правилник за устройството и управлението на областните библиотека и музей”. Библиотеката и музея са били поставени под ведомството на Директора на народното просвещение, по това време Йоаким Груев. С този правилник музеят заедно с библиотеката са били официално юридически признати. Тогава в музея били обособени три отдела – археологически, нумизматичен и ръкописен, като последният преминал през 1883 г. като основаваща структурна част на днешната Пловдивска библиотека „Иван Вазов”. Официалното откриване на нововъзникналото учреждение се е състояло на 15 септември 1882 г., като от тази дата до 1 март 1945 г. музеят и библиотеката са съществували заедно под единно ръководство. Интересно е да се отбележи, че за пръв път на 20 април 1882 г. след името на „Областния Музей” се споменава и името на „Библиотеката”. Едва от 15 юни 1882 г. обявленията започнали да се издават от името на „Управлението на Областната Библиотека и Музей на Източна Румелия”. Пръв уредник на Пловдивската библиотека и музей е бил известният руски публицист и обществен деец Александър Александрович Башмаков (1882 - 1883).

През 1901 г. музейният отдел е бил закрит поради трудности и извършени злоупотреби. На 1 май 1901 г. Борис Дякович поема управлението на библиотеката и музея, което продължава до 1931 г. Директора Борис Дякович, който е археолог, осъществява едва през 1910 г. своите планове за основаване на един нов музей, в който да бъдат съхранявани „старини” в една богата област, каквато е Тракия. Едва на 1 октомври 1910 г. е открит отново музейният отдел, който съществувал първоначално като „археологическо-нумизматически кабинет” при Народната библиотека. С това събитие се поставя началото на втория период от развитието на музея при учреждението. След повторното откриване на музея били обособени шест отдела – археологически, исторически, етнографски, църковен, нумизматичен и разни старини. Освен официалните отдели още през 1907 г. са били оформели „предисторически” отдел, а през 1909 г. се зародили отделите „исторически”, „старо изкуство” и други.

Съгласно изменението и допълнението на Закона за народното просвещение през 1920 г. археологическо-нумизматичният кабинет при Народната библиотека в Пловдив е бил преименуван в Археологически музей. Целта на музея, според § 166 от правилника за Народната библиотека в Пловдив, изработен от тогавашния директор Б. Дякович и утвърден от Министъра на народното просвещение с заповед № 1934 от 12 юни 1920 г., е да събира и съхранява паметниците от миналото на българите и други балкански народи. Според § 167 на същия правилник музеят се разделя на три главни отдела: археологически, нумизматичен и художествен. Узаконяването на музея се извършва с указ № 145 от 6 юни 1921 г. на НВ Цар Борис III. Към художествения отдел в края на 1924 г. била обособена сбирка от щампи и гравюри, а през 1925 г. била създадена фотографска сбирка с портрети на бележити обществени и културни личности.

На 1 декември 1930 г. учреждението към Народната библиотека е било отново открито и преименувано на „Народен археологически музей”, и въпреки исканията на музейните деятели все още не е бил обособен самостоятелно. Едва на 10. 03. 1945 г. учреждението бива обособено като Народен археологически музей и самостоятелен институт.

С Постановление № 80 от 07. 04. 2006 г. на Министерския съвет Археологически музей – Пловдив придобива статут на Регионален музей с обхват на дейност територията на Пловдивска област.

 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com