Туризъм, забележителности и бизнес

Хотели в Копривщица. Гозбарова къща  

http://gozbarovhouse.com/

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Велико Търново, хотели, къщи, вили за гости
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

Хотели в Копривщица. Гозбарова къща
категория :: Настаняване | Хотели   област :: Софийски регион, хотели, къщи, вили за гости, наем

адрес: Гозбарова къща намира се в най-живописната част на Копривщица – "Ламбовска", наричана в миналото "Кокон махала", ул.Иван Бората №9

телефони: +359(0)7 184 30 44 ; +359(0)888 51 86 97 +359(0)888 26 84 01
Моля споменете, че сте разгледали обявата в Туризъм-Хотели-България.com
  изпратете запитване до собственика    web: http://gozbarovhouse.com/koprivshtitsa/

видове туризъм:
планински, еко, винен, исторически, културен, бизнес туризъм

мин.цена : 18 лв. макс.цена : ****

наляво
наляво
надясно
надясно

 регион
 община
 град
 село
 курорт
 забележителност
Tрите Еленини езера в Рила до Мальовица
Алински манастир Свети Спас до гр.Самоков, Боровец,
Байракли джамия,
Байракли джамия в град Самоков до Боровец,
Бельов кладенец в Бели Искър край Говедарци,
Бельова църква в град Самоков, Говедарци, Боровец,
Бельовата къща в град Самоков до Боровец,
Биосферен резерват Бистришко бранище област София,
Бистришки манастир Света Петка до град София,
Бистришки манастир Свети Йоаким и Ана с. Бистрица,
Букуровски манастир Свети Георги Победоносец,
Буховски манастир Света Мария Магдалена с. Бухово,
Буховски манастир Свети Архангел Михаил с. Бухово,
Вазова екопътека до водопад Скакля,
Вакарелски манастир Света Петка до град Ихтиман,
Владайски манастир Света Петка в град София,
Войнишкото чешме в Бели Искър до Говеварци ,
Врачешки манастир Свети 40 Мъченици град Ботевград,
Връдловски манастир Свети Пророк Илия,
Връх Ястребец в планина Рила. Върхове в България,
Връх Богдан Софийски регион,
Връх Мальовица в планина Рила. Най-високия връх,
Връх Манастирище в Плана планина, хотели, България,
Връх Мусала,
Германски манастир Свети Иван Рилски край София,
Годечки девически манастир „Свети Дух” обл.София,
Голямата чешма в град Самоков до Боровец,
Горновасилишки манастир Свето Възнесение, Ихтиман,
Гроба на Тодор Каблешков в град-музей Копривщица,
Девически манастир Покров Св. Богородици, Самоков,
Девически манастир Софийски регион,
Дивотински манастир Света Троица до град Банкя,
Долнобански манастир Свети Спас до Долна Баня,
Долномахаленска църква "Въведение Богородично",
Долнопасарелски манастир Свети Апостол П и Павел,
Екопътека Бели Искър в Рила планина до Боровец ,
Еленската базилика,
Елешнишки манастир Света Богородица с. Елещница,
Етрополски манастир град Враца,
Златишки манастир Свето Възнесение Господне,
Исторически музей в град Ботевград ,
Исторически музей в град Самоков до Говедарци,
Йовчево езеро и прекоречките езера в Рила планина,
Кадън кладенец в Бели Искър до Боровоц,
Камилски езера и връх „Камилата” в Рила,
Килийно училище с. Боженица, община Ботевград,
Кладнишкия манастир,
Клисурски манастир Света Петка Софийската епархия,
Клисурски манастир Света Петка Софийската епархия,
Костенският водопад в Рила. Водопади в България,
Костница на загиналите в Априлското въстание ,
Крепост "Траянови врати",
Крепост Боженишки урвич-м.Градището край Ботевград,
Крепост Черти град до село Лопян и град Етрополе,
Курилски манастир Свети Иван Рилски до Нови Искър,
Късноримската резиденция в град Костинброд,
Късносредновековна църква "Света Петка" село Вуков,
Кътина-Кътински пирамиди,
Къща музей "Димчо Дебелянов" гр.Копривщица,
Къща музей "Любен Каравелов" град-музей Копривщица,
Къща-музей "Георги Бенковски" гр.Копривщица,
Къща-музей "Тодор Каблешков" град Копривщица,
Къщата на Найден Геров в град-музеи Копровщица,
Кючуккайнарджа, Софийско община Годеч, България,
Лопушненският манастир Свети Архангел Михаил ,
Лютовата къща в курортен град-музей Копривщица,
Маломаловски манастир Свети Николай до Драгоман,
Манастир Рождество Пресветая Богородица-Ботевград,
Манастир Св. Архангел Михаил край град Костинброд,
Манастир Св.Четиридесет Мъченици край гр.Ботевград,
Манастир Свети Георги Победоносец до с. Говедарци,
Манастир Свети Дух с. Живково до Ихтиман,
Манастир Свети Никола Чудотворец до град Своге,
Манастир Свети Николай Летни до село Годеч,
Манастир Свети Пророк Илия-с.Очуша край Ихтиман,
Манастир Свето Преображение Господне гр. Ботевград,
Мемориален комплекс с.Новачене община Ботевград,
Местността Демир капия около Бели Искър в Рила,
Местността Михалница край град Ботевград,
Митрополитска църква - Самоков,
Митрополитска църква Св.Успение Богородично ,
Мулдава-Мулдавски манастир,
Неделишки манастир Св. Атанасий Велики-Драгоман,
Неделишки манастир Свети Атанасий до Драгоман,
Обрадовски манастир икона на Свети Мина,
Орлов камък-Червената стена до град Етрополе,
Осеновлашки манастир света Богородица,
Ослековата къща в курорт град Копривщица,
Паметник Костница с.Скравена край град Ботевград,
Паметник на Антон Иванов град Копривщица,
Паметник на Георги Бенковски град Копривщица,
Паметник на Тодор Каблешков в град Копривщица,
Подгумерски манастир свети Димитър до Нови Искър,
Пострезиденциално село в Костинброд, Софийска обл.,
Правешки манастир Свети Теодор Тирон до гр. Правец,
Природен феномен-Ритлите край Лютиброд, Искърския ,
Равнополски манастир Свети 40 Мъченици,
Радибошки манастир Света Троица,
Разбоишки манастир Въведение Богородично до Годеч,
Ранновизантийско укрепено селище край Костинброд,
Ресиловския манастир край зимен курорт Боровец,
Самоковски девически манастир “Покров богородичен”,
Самоковски манастир Успение Богородично- Самоков,
Сарафската къща в град Самоков, Боровец, Говедарци,
Сеславски манастир Свети Никола край град София,
Синагога в град Самоков до Говедарци, Боровец,
Скравена-Костница на Ботевата чета общ.Ботевград,
Скравенски манастир Свети Николай до гр. Ботевград,
Скравенски манастир Свето Преображение, Ботевград,
Славянско селище - под пещерата Духлата,
Средновековен храм „Света Петка”с.Белчин-Самоков ,
Средновековна крепост до Кладнишкия манастир ,
Средновековна крепост над село Боснек,край София,
Средновековна крепост югозападно от с.Чуйпетлово,
Средновековно селище в с. Рударци край град София,
Страшното езеро в планина Рила до Мальовица,
Трите Мальовишки езера в Рила планина,
Урвишки манастир Свети Никола,
Урдини езера до Мальовица в планина Рила,
Храм "Свети Николай" град-музей Копривщица,
Храм "Успение Пресвета Богородично"град Копривщица,
Храм Св. Св. Кирил и Методий в град Костинброд,
Храм Св.Николай Мирликийски Чудотворец, Костинброд,
Църква "Йоан Богослов"-с.Лобош,
Църква "Света Богородица",
Църква "Свети Иван Рилски",
Църква "Успение Богородично",
Църква Света Параскева община Ботевград,
Църква Свето Вознесение в град Ботевград,
Църквата "Свети Никола" в град Самоков, Говедарци,
Църквата Св. Петка с. Богьовци в град Костинброд,
Чадър чешма в град Самоков до Боровец, Говедарци,
Часовникова кула град Ботевград,
Часовникова кула град Етрополе,
Чекотински манастир Свети Архангел Михаил,
Челопеченски манастир света Богородица,
Челопеченски манастир света Богородица,
Чепински манастир Свети Пророк Илия край София,
Чепински манастир Свети Три Светители край София,
Чепърленски манстир Света Петка край град Годеч,
Черногорски (Гигински) манастир "Св. Козма и Дамян,
Шиековски манастир Свети Архангел Михаил,
Юрушка църква и гробище северно от Чуйпетлово ,
Язовир Огняново край Елин Пелин,България,
Язовир Тополница до Ихтиман Мухово в Средна гора,
Язовири в Рила. Язовир Бели Искър в Рила
 местност
информация

Старата "Гозбарова къща" е построена през 1832 г. и адаптирана като хотел през 2006 г. Намира се в най-живописната част на Копривщица – "Ламбовска", наричана в миналото "Кокон махала". Днес къщата е хотел, съхранил топлотата и очарованието на стария копривщенски дом с писани одаи, старинна атмосфера, гостоприемни стопани и механа, предлагаща богато разнообразие от традиционни копривщенски и български

"Гозбарова къща" предлага комфорт и великолепни изгледи към целия град и околностите. Къщата се намира на най-високата точка в Ламбовската махала и на няколко минути пеша от централния площад. Достъпът с кола е лесен. Към хотела има осигурени 5 паркинг места. Стаите са оборудвани с TV, мини барове, интернет, телефон и кабелна телевизия. В зимния период къщата се отоплява с локално парно. Има барбекю в градината през по-топлите дни. Meханата на долния етаж е отворена целогодишно, както за гости на хотела, така и за външни посетители.

Стаи:
Хотелът разполага с 2 апартамента и 10 стаи, обзаведени в традиционен копривщенски стил.

Цена на нощувка:
Цените започват от 18 лв.

Копривщица градче, скътано в сърцето на Средна гора

Между най-високите върхове на Средна гора, в тясна котловина на 1060 м надморска височина, живописно се разстила историческия град Копривщица.
В далечното Средновековие, когато турските нашественици навлизат в земите на България и през 1393 завземат нейната столица Търново, много от търновските боляри, заедно със своите стада, селяни, прислуга и движимо имущество, се изтеглят към незавладените още земи на югозапад от Стара планина, за да изберат отдалечената и непроходима Централна Средна гора за свой нов дом.
Така се изгражда Копривщица. Постепенно през вековете градчето преживява стопански подем, който му позволява в епохата на Българското Възраждане да се превърне в процъфтяващ културно-просвете център, дал на България плеяда видни дейци – просветители и народни будители, книжовници, общественици, държавници и политици.
Тук през 1837 г. отваря врати второто взаимно училище в България, а през 1846 г. е открито първото в страната класно училище. Архитектурата на града е представена от шедьоври на възрождеснкото строителство, с които и досега се гордеем.
Копривщица е съдбоносна дума за българската история. На 20 април 1876 г., на Калъчевия мост в Копривщица, е даден първият изстрел срещу турския поробител и е поставено началото на Априлското въстание, довело до Освобождението на България.
Градът е обявен за град музей през 1952 г., за архитектурен и исторически резерват през 1971 г., а през 1978 г. е признат за селище на вътрешния и международния туризъм.

Битът на копривщенци

Всеки обикновен ден за жителите на Копривщица е изпълнен с очарование и романтика за нейните посетители.
Сутрин рано се будите с гласа на петела. Закуската ви е приготвена с местни продукти от ръцете на сръчна домакиня. По време на разходката си се спещате с впрегнатите в каруци коне и техните стопани, тръгнали за всекидневната си стопанска работа. Във водите на тополница се къпят бели патета, а игриви козички тичат по зелените полянки. Вечер наблюдавате връщането на кравите от паша, които бавно и спокойно се прибират към своите домове.

България пее в Копривщица

Магията на автентичната българска песен завладява Копривщица на всеки пет години.
Първият събор на народното творчество е проведен през 1965 г. и оттогава вече 9 пъти, през топлите августовски дни, възрожденското градче се оглася от огнени ритми и звуци. В продължение на три дни народното веселие не стихва ден и нощ.
Нациналният фестивал е празник на българския дух, традиции и самобитно изкуство. Самодейци от всички краища на България идват в Копривщица. Българи от различни поколения показват своето изкуство.
Магията на копривщенския събор привлича нови ценители на българското народно творчество.

Забавления
Детски екологичен парк

Копривщица вече е атрактивно място и за децата. В самия център на града, в непосредствена близост до родния дом на великия писател и публицист – Любен Каравелов, децата ще открият невероятно място за забавления.
Биологичното богатство на Средногорието е показано, чрез занимателни, агитационни и информационни табла, изградени с образователна цел: календар на времето, кръговрат на водата в природата, познай чии са следите, ядливи гъби и техните отровни двойници, животни, растения, билки, застрашени от изчезване животински и растителни видове и др.
В детския екологичен парк се провеждат също зелени училища и се изнасят уроци по природознание на открито.


Пътека на здравето

В близките околности на Копривщица, до поляните на местността „Войводенец”, известна като място за провеждане на националния фолклорен фестивал, е изградена Пътеката на здравето. Сред прохладата на свежа борова гора на връх Свети Димитър са монтирани спортни съоръжения. От посетителски център „Богдан” може да се наеме спортен аниматор

Фото туризъм

Животински свят в околностите на Копривщица

Красивите и тайнствени околности на Копривщица са убежище на много горски животни, които придават още по-голяма загадъчности очарование на природата.
Животинският свят на Средногорието е изключително разнообразен. В горите живеят сърни, благородни елени, глигани, вълци, лисици, катерици, зайци, лалугери, диви котки, яребици и други.
Територията на Копривщица е обитавана и от защитени горски видове. Сред тях са редкият и застрашен за Европа вид царски орел, орел змияр, бухал, кукувица, глухар, гълъб хралупар, черен кълач, сив кълвач, видра, кафява мечка, дъждовник, алпийски тритон, смок мишкар, златка, язовец, гривяк, керкенез, перната кукумявка, обикновена водна змия, усойница и много други.
В списъка на глобално застрашените от изчезване видове са кафявата мечка, вълкът, видрата и пъстрият пор.
Във водите на река Тополница се срещат балканска пъстърва, мряна, кротушка и речен кефал.

Растителен свят в околностите на Копривщица

Растителният свят на Копривщица е предстваен предимно от широколистни и иглолистни гори. Те заемат около 60% от общата територия. Тук се срещат естествени дървесни видове като бук, габър, зимен дъб (горун), трепетлика, ива, мъждрян и други. Основният облик на гората дават буковите насаждения. Вековна е буковата гора в поддържан резерват „Богдан” и защитена местност „Барикадите”. 200-годишен е и старият „плачещ бук”, наречен Кривото дърво и обявен за природна забележителност. Дъбовата гора в защитената местност „Калето – Смиловене” също е истинско природно чудо.
По-високите места в околностите на града са залесени със свежи иглолистни гори от бял бор, смърч, черен бор. Срещат се също ела, бяла мура, черна мура, дуглазка ела и др.
Много от тревистите растения са с лечебни свойства, а 78 вида са защитени. Билки с голямо значение, които намират проложение във фармокалогично активни вещества, са: равнец, шипка, камшик, шапиче, лудо биле, обикновен глог,мъжка папрат, леска, глог, здравец, кукуряк, жълт кантарион,лечебна иглика, офика, мащерка, подбел и много други.
В района на Копривщенското землище може да срещнете различни видове ядливи гъби: сърнела, печурка, бисерка, манатарка, кладница, масловка, челадинка и пърхотка.
Ароматните горки ягоди, малини, къпини и боровинки – наслада за всеки вкус, растат в изобилие в близките и по-далечни местности на Копривщица.

Маршрути

С раница на гръб по пътеките на красивото Средногорие
Единадесет пешеходни маршрута, с отлична маркировка и изградени туристически заслони могат да бъдат посетени от любителите на природата. Маршрутите са със средна продължителност около 3-4 часа и са с различна степен на трудност. Началото на всеки маршрут започва от туристически център “Богдан”, където може да получите пълна информация за пешеходните маршрути, при желание да си закупите туристическа карта или да наемете планински водач.
Местността е безопасна, но движението в група е препоръчително. Срещата със стада овце е твърде вероятна и макар криеща своето очарование, трябва да бъдете внимателни с нейните пазачи – овчарските кучета. Подбирайте и подходяща метеорологична прогноза за вашия тур сред природата.
1.Покорете средногорския първенец копривщица – в. Богдан
Тръгвате по бул. „Х. Н. Палавеев” на юг, заобикаляте мандрата отляво и по черен път, срещу течението на река Тополница, продължавате в югоизточна посока. След завой на ляво стигате до Гацова чешма (малък заслон). Нагоре, през вековна букова гора достигате до резервата Богдан. Маршрутът продължава към средногорския първенец в. Богдан (1604 м), включен в 100-те национални туристически обекта.
2. В сърцето на Средна гора Копривщица – м. Сополиви камъни – в. Стръмнос – Копривщица
Маршрутът води по асфалтирания път на юг в посока Стрелча. След паметника на Аврелиан (на 5 км от града) пътят се отклонява в югозападна посока към м. Сополивите камъни. Оттам на запад, през открита местност и букова гора стигате до м. Черньови бачии. Надясно от върха, излизате на седловината Шамаците и стигате до м. Чемериките. На север се издига връх Буная (вторият по височина връх в Средна Гора – 1572 м.). На връщане покрай меснтост Черньови бачии и м. Боев шамак за около 1 час стигате до Кривото дърво, 200-годишен плачещ бук, обявен за природна забележителност. По асфалтираният път се връщате до Копривщица (7 км.)
3. С благословията на християнските светци Копривщица – пар. Св. Спас – в. Св. Илия – м.Чумина – м. Билото – в. Св. Атанас – Копривщица
Тръгвате по булеварда в посока Стрелча, заобикаляте мандрата и по стръмен черен път, източно от завода, достигате до параклиса „Св. Спас”. Коларски път води до в. Св. Илия. През открита местност и борова гора стигате до Чуминска река (малък заслон). От Чуминска река през м. Билото стигате до м. Водопоя (беседка), откъдето се открива неповторима гледка към върховете Богдан и Буная, Централен Балкан и Копривщица. В южна посока, през борова гора по стръмна пътека, през в. Св. Атанас и Арнаут махала, се връщате в Копривщица.
4. По стария път за Пловдив
Копривщица – м. Кемера – м. Късо бърдо – р. Меде дере – Копривщица
Отправяте се в посока Стрелча и след 4 км, завивате на изток в посока м. Барикадите. След 2 км. (200 м след Бобева чешма – заслон) пътят се отклонява вдясно през букова гора, сред която ромолят водопадчетата на Бъзьово дере. По пътя, който води на юг, все още личат калдаръмени плочи. Това е старият път за Пловдив, който отвежда до красива поляна – м. Кемера и Меде Дере. Тук ще откриете останки от стар каменен мост. Продължавате през букова гора по стръмен каменист път до м. Късо бърдо. В югоизточна посока, на един час пеша, отстои х. Бунтовна. От Късо бърдо в североизточна посока, през вековна букова гора се спускате отново към долината на Меде дере. Пресичате на две места планинския поток и след около час стигате до Хаджи Вълчовата чешма. По дървено мостче пресичате Меде дере на север и по асфалтирания път край паметника Шестнайсетте (заслон) и Бобева чешма се връщате в Копривщица.
5. По пътя на „Кървавото писмо”
Копривщица – м. Равна поляна – в. Бич – м. Каравелова поляна – Копривщица
Минавате покрай моста Първата пушка и вървите срещу течението на Бяла река. По черен път през борова гора стигате до м. Равна поляна. След отклонение на юг, през букова гора стигате до подножието на в. Поп – открита местност с обзор към в. Богдан, в. Буная и Централен Балкан. В западна посока минавате по вододела и през букова гора (малък заслон) стигате до в. Бич. Оттук до х. Павел Делирадев разстоянието е 1 час пеша, а до Панагюрски колонии – 2,5 часа пеша. Връщането е в обратна посока до м. Равна поляна. След оградата всясно, маршрутът се отклонява през букова гора за м. Каравелова поляна, която носи името на великия син на Копривщица – Любен Каравелов (малък заслон). В източна посока, през борова гора, покрай Миризливата скала (чешма), през м. Гергьовден и Св. Дух се връщате в Копривщица.
6. „Хубава си, моя горо”
Копривщица – Райново дере – в. Поп – м. Каравелова поляна – Копривщица
Тръгвате в посока юг по пътя към Стрелча. След бензиностанцията пресичате Райново дере при Ненчова чешма. Изкачвате се по горска пътека до Телевизионната кула. Продължавате през борова гора, по северния склон на в. Попадия и стигате до равна местност зад в. Поп (заслон). Оттук се открива красива гледка към в. Богдан, в. Буная, Централен Балкан и околностите на Копривщица. В западна посока, през вековна букова гора, стигате до м. Каравелова поляна (малък заслон). В Копривщица се връщате през борова гора, която отвежда до м. Гергьовден и в. Св. Дух, намиращи се в околностите на града.
7. Изпроводяк на копривщенските гурбетчии
Копривщица – м. Сополиви камъни – Кривото дърво – Копривщица
Тръгвате на юг по асфалтовия път за Стрелча. След около 5 км., малко преди чешмата „Отец Паисий”, под паметника на Аврелиан, се отклонявате вдясно на запад към м. Сополивите камъни (беседка). Според легендата, на това място копривщенки са изпращали мъжете на гурбет в Мала Азия и Египет. Маршрутът продължава на запад през м. Боев шамак, след което се спуска до природния феномен Кривото дърво. По асфалтираня път (7 км) се връщате в Копривщица.
8. По хайдушките пътеки
Копривщица – в. Св. Димитър – в. Св. Лука – Хайдушки кладенец – м. Равна поляна – Бяла река – Копривщица
Маршрутът минава покрай моста Първата пушка, пресича Бяла река, завива надясно и по асфалтиран път продължава до м. Войводенец. По горски път, през борова и букова гора и през открита местност се стига до отклонението за в. Св. Лука. Продължавате наляво, на югозапад по стръмен път през букова гора, който ви отвежда до Хайдушкия кладенец (заслон). Преминавате през открита местност и стигате до Вододела (Билото) между Копривщица и с. Душанци (беседка). Маршрутът продължава на юг в посока м. Равна поляна. Спускате се през борова гора и по долината на Бяла река се връщате в Копривщица.
9. Пътека на здравето
Копривщица – в. Св. Димитър – Копривщица
Тръгвате в посока площад „20 април”, минавате покрай паметника на Найден Геров, по доганова улица и по стръмна пътека излизате на поляните на м. Войводенец – мястото, където се провеждат Националните събори на народното творчество. От поляните се разкрива величествена гледка към Стара планина и Копривщица. На изток е в. Св. Димитър, около който минава пътеката на здравето, с изградени уреди за спортуване сред природата. Връщането става по заобиколен път вдясно, който отново отвежда към Доганова улица.
С превозно средство маршрутът минава покрай моста Първата пушка, по десния бряг срещу течението на Бяла река, завива надясно, после наляво и по асфалтиран път продължава до м. Войводенец.
10. По следите на най-старата история на Копривщица
Копривщица – пар. Св. Спас – в. Св. Петка – Тракийски могили – в. Св. Никола – Копривщица
Тръгвате срещу течението на р. Тополница, по десния бряг. В края на града заобикаляте мандрата отляво и по стръмна пътека стигате до параклиса „Св. Спас”. Маршрутът продължава нагоре до в. Св. Петка и Тракийските могили. На северозапад продължавате през борова гора към в. Св. Никола. Непосредствено под него е Арнаут махала и Копривщица.
11. Чакащата майка
Копривщица – м. Рейница – Копривщица
Тръгвате по пътя за Стрелча. На 200-300 м след разклона за м. Барикадите, завивате на юг и по стръмен коларски път стигате до м. Рейница (беседка), откъдето се открива неповторима гледка към коприщенското землище и Централен Балкан. Тук природата е изваяла причудливи формиот скали. Една от тях наподобява надгробния паметник на нежния лирик Димчо Дебелянов („Чакащата своя син, майка”). Продължавате по билото на югоизток, завивате на запад и се спускате към м. Нови ливади. По асфалтирания път се връщщате в Копривщица.

Забележителности и възможности за туризъм в Софийски регион, може да разгледате в рубрика Забележителности.

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com