Туризъм, забележителности и бизнес

Елена. Вили, къщи за гости Релакс в Лазарци  

http://relax-villa.com/%D0%9C%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4-%D0%95%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0 Hoteli, kashti, vili za gosti, bungala pod naem, noshtuvki v selo Lazarci krai Elena, selski, eko turizam, prirodni, kulturni, istoricheski zabelejite;nosti v selo Lazatci Elenski balkan.

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Шумен, хотели, къщи, вили за гости, под наем
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

Елена. Вили, къщи за гости Релакс в Лазарци
категория :: Настаняване | Вили   област :: Велико Търново, хотели, къщи, вили за гости

адрес: Къща за гости Вила Relax се намира в село Лазерци, община Елена, област Велико Търново

телефони: 0887 541774
Моля споменете, че сте разгледали обявата в Туризъм-Хотели-България.com
web: http://www.relax-villa.com

видове туризъм:
планински, еко, винен, исторически, културен, бизнес туризъм

мин.цена : **** макс.цена : ****
за контакт : Добрин Пелтеков

наляво
наляво
надясно
надясно

 регион
 община
 град
 село
 курорт
 забележителност
Археологическа експозиция, Възраждането гр. Свищов
Археологически музей град Велико Търново,
Археологически резерват Никополис Ад Иструм,
Архитектурно-музеен резерват "Арбанаси" ,
Буиньовски манастир Свети Пророк Илия до гр. Елена,
Водопад "Кая бунар"край град Велико Търново,
Водопада Момин скок до Велико Търново и Арбанаси,
Водопада на река Мийковска град Елена, В. Търново,
Връх Симаново в Стара планина край град Елена,
Връх Чумерна в Стара планина край град Елена,
Даскалоливницата в град Елана, Еленски Балкан,
Дървото Слона в Еленски балкан край град Елена,
Екопътека Камъка м.Чуруковец град Горна Оряховица,
Експозиция Преминаване на руските войски-Свищов,
Еменската екопътека край град Велико Търново,
Еменският каньон край Велико Търново и с. Хотница,
Етнографски комплекс Осенарска река край Търново,
Етнографският музей в град Долна Оряховица,
Защитена местност Кайкуша край град Свищов,
Защитена местност Мешова гора край град Свищов,
Защитена местност Старият дъб край град Свищов,
Звук и светлина хълма Царевец гр.Велико Търново,
Историческа местност Паметниците край град Свощов,
Исторически музей Горна в град Оряховица ,
Исторически музей в град Килифарево край Търново,
Историческия хълм Варуша в град Велико Търново,
Камъка град Горна Оряховица,
Килифаревски манастир Велико Търново-Килифарево ,
Констанцалиева къща Село Арбанаси, Велико Търново,
Крепостта Раховец край Горна Оряховица и Арбанаси,
Къща - музей Петко Р. Славейков гр.Велико Търново,
Къща – музей Алеко Константинов в град Свищов,
Къща-музей Филип Тотю Вонеща вода край В. Търново ,
Къщата музей Иларион Макариополски в град Елена ,
Къщата музей на Асен Разцветников край с. Арбанаси,
Къщата музей на Асен Разцветников край с. Арбанаси,
Манастир "Света Богородица" село Арбанаси,
Манастир "Свети 40 мъченика" село Мерданя,
Манастир "Свети Николай Чудотворец" село Арбанаси,
Манастир "Свети Петър и Павел" град Лясковец,
Манастир "Свети Пророк Илия" град Горна Оряховица,
Манастирът “Света Троица” град Велико Търново,
Марков камък-хвърлен от Крали Марко край Елена,
Марянският манастир „Свето Преображение Господне”,
Музей "Възраждане и учредително събрание" Търново,
Музей "Констанцалиева къща" град Велико Търново,
Музей "Сарафкина къща" град Велико Търново,
Музей Затвор в град Велико Търново край Арбанаси,
Музей Нова и най-нова история град Велико Търново,
Музей на "Колю Фичето",
Музей на градския бит в град Велико Търново,
Окръжен исторически музей във Велико Търново,
Паметни Майка България град Велико Търново ,
Паметник на Асеновци гр.Велико Търново,
Паметник на загиналите във войните – с. Първомайци,
Паметник на загиналите за България в село Крушето,
Паметникът на Георги Измирлиев гр. Горна Оряховица,
Петропавловски манастир край град Лясково-Арбанаси,
Петте Разсуканови къщи в град Елена,
Плаковски манастир "Св.Пророк Илия" Велико Търново,
Попниколовата къща в град Елена и Еленски Балкан,
Посетителски център с уникален дизайн град Свищов,
Преображенският манастир „Св. Преображение Господн,
Природен парк Персина-Свищовско-Беленската низина,
Присовски манастир Свети Архангел Михаил, Дебелец,
Присовски манастир Свети Панталеимон до Търново,
Първо българско читалище в град Свищов,
Раев камък край Елена в Еленски Балкан,
Регионален исторически музей Велико Търново,
Резерват бяла крава село Костел,Община Елена,
Римски град Нове-Novae край град Свищов,
Родната къща на Иларион Макариополски в Елена,
Самоводската чаршия град Велико Търново,
Свищовски манастир Света Богородица край Свищов,
Свищовски манастир Свети Апостол Петър и Павел,
Стамболов мост град Велико Търново,
Стопанска академия Димитър Апостолов Ценов, Свищов,
Хотнишка Еко пътека Водопада Хотница,
Хотнишкия водопад край град Велико Търново,
Хотнишкото съкровище край град Велико Търново,
Храм Св. Димитър в град Свищов, обл.Велико Търново,
Христовският водопад край град Елена,
Художествена галерия "Борис Денев" Велико Търново,
Хълм "Трапезица" град Велико Търново,
Хълм "Царевец" град Велико Търново,
Хълмът "Света гора" град Велико Търново.България,
ЦЪРКВАТА "РОЖДЕСТВО ПРЕСВЯТА БОГОРОДИЦА" гр.Елена,
Църква "Рождество Христово" град Велико Търново,
Църква "Св.Архангели Михаил и Гавраил" Търново,
Църква "Света Троица" град Свищов,
Църква "Свети Димитър" град Велико Търново,
Църква "Свети Никола",
Църква "Свети Петър и Павел" град Велико Търново,
Църква "Четиридесет мъченика" град Търново,
Църква Възнесение Господне край гр Горна Оряховица,
Църква Св. Атанасий Великий в град Горна Оряховица,
Църква Св. Атанасий село Арбанаси, Велико Търново,
Църква Св. Георги в село Арбанаси, Велико Търново,
Църква Св. Иван Рилски край град Горна Оряховица,
Църква Св. Марина край Горна Оряховица и Арбанаси,
Църква Свети Никола в град Горна Оряховица,
Църквата Свети Никола в град Елена, Еленски Балкан,
Църквата храм „Успение на Пресвета Богородица” ,
Часовникова кула град Елена,
Часовникова кула в град Свищов,
Часовниковата кула Преображенския манастир ,
Часовниковата кула в град Златарица,
Часовниковата кула в град Килифарево,
Язовир "Йовковци" край град Елена-Велико Търново,
Язовир Палици до Елена, Еленски Балкан
 местност
информация

Къща за гости Вила Relax 

Здравейте и добре дошли любители на селския и еко - туризъм в страницата на къща за гости "Вила Relax".
Преди да прочетете описанието на вилата, да разгледате снимките, да се запознаете с околността на Еленския балкан и предлаганите от нас услуги, бихме желали да Ви се представим - ние сме Елица, Добрин и нашата дъщеря Дара.

В къща за гости Вила Релакс ще намерите спокойствие, тишина, чиста природа и гостоприемство. Перфектното място да избягате от стреса на големия град, зареждайки се с много енергия и сили.
Но не се залъгвайте, че Вашата почивка в Еленския балкан ще бъде скучна и безлична, вяла и безинтересна. Почивката на планина Ви предлага възможности за спорт и развлечения по различен начин. Разположението на нашата къща за гости в близост до град Елена (6 километра), връх Острец (час и половина), връх Чумерна (3 часа и половина), язовир Йовковци (12 километра), Хъневска река (800 метра) ви предоставя възможност да съчетаете активната почивка с приятни разходки и походи сред природата на Еленския балкан.

В околността няма развита промишленост, което в съчетание с многото заобикалящи гори допринася за чистия и свеж въздух, на който бихте се насладили по време на Вашата почивка на планина.
Разгледайте страницата ни, за да се запознаете с какво разполагаме, какво можете да получите и не се притеснявайте да се свържете с нас ако имате въпроси, свързани с евентуалния ви престой в Къща за гости Вила Relax. Надяваме се да изберете нас за вашата почивка на планина в Еленския балкан.

Удобства в къща за гости Вила Релакс
Удобства в къща за гости Вила Relax 
Къща за гости " Вила Relax" се намира в центъра на село Лазарци, само на 6 км южно от град Елена в Еленския балкан.
Разположена е на 2000 м2 дворно място с овощни дръвчета, орех и лози. Целият двор е заграден, така че семействата с деца могат да се чувстват спокойни за тях.
Къща за гости "Вила Relax" се състои от 2 самостоятелни сгради - вила и апартамент.
Къща за гости е напълно реставрирана 120 годишна сграда. Разполага с 4 спални /стаи/, всяка с двойно легло, като две от стаите имат и единично. Това дава възможност за настаняване на максимум 10 човека. Във всяка стая на вилата има гардероб, малка масичка и табуретка и има излаз към голямата веранда в северозападната част на къщата. На етажа има 2 бани с тоалетни.

Вътрешното стълбище ще Ви отведе в механата със запазените стари греди и каменни дувари. С площ от около 40 квадратни метра тя има обособена кухня, голяма маса с пейки, тоалетна и достатъчно място за празненства и почивка. Камината ще Ви топли и през най-студените дни през зимния период. В механата имате на разположение сателитна телевизия, DVD, Playstation 2 срещу допълнително заплащане.
Кухнята разполага с микровълнова печка, електрическа фурна с 2 котлона, хладилник с фризер, кана за гореща вода, кафе машина, тостер, както и всички необходими кухненски принадлежности - чинии, чаши, ножове, вилици и лъжици.

Другата самостоятелна сграда представлява апартамента на Къща за гости Вила Релакс, който се състои от 2 спални. Едната е обзаведена с двойно легло, а другата с 2 единични. Това е идеалното място за едно семейство. В стаята с двойното легло има двукрилен гардероб с огледало.
Малкият хол с кухненски бокс Ви предлага телевизор, DVD, хладилник и микровълнова печка и вход към баня с тоалетна.

Къщата е напълно реставрирана през 2007 година, запазвайки старинния й външен вид. Изолацията е осъществена, благодарение на литература от Скандинавските страни. Зад старите дървени дъски има здрав найлон, който спира вятър и дъжд, следващите два слоя са минерална вата, отново найлон и още един слой вата, преди конструкцията, върху която се намират вътрешните стени от гипскартон и ламперия. Подът на етажа със спалните е покрит с ламинат в старинен стил. Мебелите са боядисани по начин, който да им придаде по-старинен вид. Цялата механа е в плочки. Камината, намираща се в механата е с водна риза, която топли радиаторите в цялата къща за гости.
Апартаментът на къща за гости Вила Релакс работи само в периода 01.04 - 01.10

В двора на къща за гости Вила Релакс ще намерите изградено барбекю, външна чешма, сковани маса с пейка, а под югоизточния навес вашата компания може да се нахрани под ласкавите лъчи на слънцето през летния период.

хотели в град Елена
Елена 
Вила Relax - Местност 
Китният старопланински град Елена е стар възрожденски град, разположен в подножието на Стара Планина, в полите на гористия Еленски балкан.
Легендата, дошла от народните уста преди повече от пет века, добавя една неповторима красота на младостта. Тук в девствените вековни гори извивала пътека, по която минала щастлива младоженска двойка- девойката Елена от с. Къпиново и момъкът Самуил от Твърдица. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където сега е град Елена. Похитителят не намерил път към сърцето на девойката и паднала убита при Конашкия мост, погребана в местността “Кръста”, превърната после в черковище, а Самуил бил посечен на края на града и местността назована “Самуилец”. От скръб по своята рожба родителите се заселили тук и основали селото, на което Елена с живота си дарила своето име.
Георги Раковски в своята поема “Горски пътник” чрез устата на Младен е предложил за историческа истина, че градът носи името на царица Елена, съпруга на цар Асен. Едно предание разказва, че старата църква “Свети Никола” била осветена на празника на светите равноапостоли Константин и Елена, затова селото било наречено Елена. Днес денят на Светите равноапостоли Константин и Елена- 21 май- се чества като празник на град Елена.

Тук са живели много възрожденци и известни личности.
Иларион Макариополски (1812-1875), духовник
Стоян Михайловски (1856-1927), писател
Петко Тодоров (1879-1916), писател
Стефан Бобчев (1853-1940), юрист и публицист
Милан Радивоев (1845-1918), просветен деец
Теодор Теодоров (1859-1924), политик
Петър Златев (1883-1948), офицер
Йосиф Брадати (1682-1759), книжовник
Никола Михайловски (1818-1892), просветен деец
Димитър Моллов (1846-1914), политик
Иван Момчилов (1819-1869), просветен деец
Александър Пиндиков (р. 1930), културен деятел
Петко Ю. Тодоров - брат на Мина Тодорова /любима на Яворов, преди той да се ожени за Лора/.
Йордан Попов - художник
Георги Георгиев ГЕЦ - актьор

Седем от запазените 147 паметници на културата са с национално значение.
Град Елена се намира само на 6 км от къща за гости Вила Релакс.

 Къща за гости в Лазарци
Лазарци 
Вила Relax - Местност 
Лазарци - изглед от връх Острец
Село Лазарци е разположенo в полите на Стара планина на 6 километра южно от град Елена, по шосето Елена - Твърдица, на разлято възвишение под североизточния склон на връх Острец.
Съществува като населено място от годините на преди Освобождението. Населено е само с българи. Счита се, че е възникнало като селище по-късно от околните махали.
Селото е типично планинско, с всички характерни белези на селищата от северните склонове на Стара Планина.

В първите години след Освобождението Лазарци е център на община. Тук се намирал общинския хамбар, в който се събирал натуралния данък от зърнени храни. След Освобождението една част от жителите на селото се изселват в село Балканци и село Тантури (Родина). Коренното население се е занимавало със земеделие, градинарство и дюлгерство.

В момента селото наброява около 45 къщи, между които е останала някоя от толкова характерните стари къщи с големи надвиснали стрехи, с дървена обшивка на страните, с неповторима красота на жилищните домове от Възрожденската епоха.

 Архитектура в района 
Вила Relax - Възрождението и Елена 
След 50-те години на XIX в. в културния модел на народността настъпват съществени промени. Изменените политически и социални предпоставки подтикват процеса на формиране на нацията, а освобождаването на другите балкански народи от османското владичество подхранва надеждите за скорошно освобождение. Възраждането на спомените от миналото вече не е достатъчно.

Пространствените представи на българите се подхранват от посещенията им в страните на Средна Европа и Русия, представите им за представителна църква се свързват с куполните сгради, видени “в далечните страни”, които са опознали. Нарастването на благосъстоянието, разделянето на българското общество на прослойки с различни финансови възможности, движението за национално освобождение, чийто първи етап е извоюването на църковна независимост, насочва стремежите към създаване на архитектура, в която да се въплъщава образа на бъдещето.

Признаването на независимостта на Българската църква бележи нов етап в развитието на храмовата българска архитектура. Ръководителите на църквата, които са високо просветени духовници, много бързо осъзнават, че бъдещето ще донесе сливане на църковното и държавното духовно начало и архитектурата на храмовете трябва да изрази това чрез своя език, създавайки църковни сгради с един или няколко купола, въплъщавайки в тях осветената от традицията идея за връзката между божествената и царската власт, която се възражда от усещането за близостта на свободното българско царство. Църквите стават по-компактни като обем, във вътрешните им пространства се очертават зони за различни по обществено положение люде, в архитектурата и художествената украса се търси подчертана представителност. Тематичното съдържание и художествената форма с еднаква сила внушават, че красотата и хармонията на божествения свят са възможни и тук, в земното битие, че щастието ще осени всички българи, които се стремят осъзнато към свободното бъдеще. Творците, които успяват да претворят тези идеи с най-голяма убедителност, са Никола Фичев и Генчо Кънев, чието творчество е “архитектурен наръчник” за духовните движения на нацията през ХІХ в.

Катедралната църква “Св. Троица” в Свищов издигната през 1867 г. и църквата “Св. Константин и Елена”, построена в 1873 г. във В. Търново, представляват завършек на дългогодишните усилия на големия майстор на възрожденското строителство Никола Фичев да свърже трикорабната, надлъжно решена сграда с купол, който да играе ролята на централен елемент във вътрешното й пространство. В “Св. Троица” той постига това като прави колоните, които подразделят трикорабното, издължено, тридесетметрово тяло на църквата, много тънки и високи и огъва надлъжните стени така, че да създаде илюзията за напречен кораб. Прибавено към съвършенното оформление на фасадите, това решение превръща сградата в еталон за възрожденската стилистика.

Последното произведение на Фичев - търновската църква “Св. св. Константин и Елена”, предлага нов композиционен вариант на същия проблем. Във вътрешното пространство, такова каквото е било, преди да пострада силно от земетресение през 1913 г., има само четири колони. При това притворът е бил отворен към наоса, засводяванията преливащи едно в друго, стълбищата за емпорията скрити, и се е създавало впечатление за зално пространство, в средата на което се извисявал купол, стъпил върху висок барабан, пробит от многобройни прозорци. Външният обем на храма е също така хармоничен и цялостен. Сградата, построена
на стръмен склон, стъпва върху три тераси и завършва с елегантна камбанарийка, подчертаваща живописността на архитектурния подход.

В архитектурната композиция на енорийската църква “Св. Кирил и Методий” в Свищов, дело на Генчо Кънев, са видни силни влияния и заемки от католическата архитектура. Плановата схема на храма е комбинация между октогон и надлъжен трикорабен наос, творчески експеримент, в който големият майстор проявява своя стремеж да бъде новатор по “европейски маниер”, качество, което го прави първият, макар и не академично образован, архитект на нова България.
Основни видове български обществени сгради са: църковните и училищните, които обикновено се изграждат в църковния двор, където са и помещенията на българската община и “одаята” на видните представители на отделните еснафи. Друг вид са търговските сгради, които се развиват под формата на два основни типа: търговско-жилищни и самостоятелни, т.нар. “маази”.
Производствените сгради са: караджейки, мелници, тепавици. В тях с помощта на безкрайно остроумни приспособления се развива манифактурното производство на възрожденците, чиито продукти завладяват пазарите на Империята и в средата на ХІХ в. една трета от имперският стопански живот се движи от българите.

Еленчани в църковната борба през Възраждането 
Вила Relax - Възрождението и Елена 
Иларион Макариополски
В края на 30-те години на ХІХ век по българските земи и в частност в Елена настъпват качествени промени, когато се явяват по-благоприятни условия за граждански напредък. Еленчани заякват стопански и стават чувствителни към понятията за лично и национално достойнство при подобряващ се климат в Османската империя. Успоредно с това сред тях се появяват и повече личности като Иларион Ловчански и Иларион Макариополски, достойни за статуса на висши духовници, склонни не да отхвърлят или крият, а напротив – да изтъкват своята народност. А пък все по това време в опитите на османлиите за преобразувания по европейски модел в първоначалния хаос и разорение се набелязват елементите на известен конструктивизъм. През 1837 г. султан Махмуд ІІ прави нещо преди невиждано – един вид сондажна обиколка из българските земи и навсякъде обещава равноправие на всичките си поданици и закрила срещу насилия и злоупотреби. За по-будните измежду еленските първенци не е трудно да разшифроват тези послания като обещание за евентуална помощ срещу Патриаршията.

Напрежение в някаква степен между българите и Цариградската патриаршия съществува винаги след османското завоевание, но то е изключително на финансова или лична основа. През 30-те години на ХІХ век за пръв път българите се осмеляват да предявят църковнонационални претенции. Надига се възмущение от високата владичина и морална погнуса от нравите на фенерските владици. В най-голямата епархия – Търновската се зараждат настроения, които довеждат до конфликт с агентите на елинизма и на Патриаршията.

При тези условия заразяващото се все повече от националната идея българско общество вече опитва да се възползва от обявеното от турските реформатори равноправие. Случай да се провери доколко времената са се променили, не закъснява да се яви. Това става през 1838 г., когато умира Иларион Критски, който, нелишен от благоразумие и достойнства, остава дълго, макар и не съвсем безбурно, Търновски митрополит. Неговото място заема Панарет, който в пълна противоположност на духовното си име (значещо Вседобродетелен), е носител на всички пороци. Най-чувствителни възраждащите се еленчани се оказват към крайната му грубост (неговите най-меки обръщения са пезевенк – негодник и ешек – магаре) и безкрайната му алчност. Неговото паство започва да търси начин не просто да се отърве от един безобразен фанариотин, но и възможност да го замести с българин.

В Елена борбата повежда Андрей Робовски – син на Дойно Граматик и на Рада Русева, роден в Елена на 19 август 1801 г. Учител повече от 20 години в Елена, Г. Оряховица и Лясковец, през 1842 г. е ръкоположен за свещеник и се среща с водача на църковната борба Неофит Бозвели. Предан в службата си, както казва: „добър пастир, който душата си полага за овците си”, той чете в храма на говорим български език, за да го разбира народът. За това е гонен от гръцкия владика, „шест пъти аргосван... а децата ми, колкото сълзи са излели от очите си, може да потъне и да се удави в тях този евангелски наш пастир г-н Неофит”. Нищо не е в състояние да го спре в разобличаването на Неофит Византиос. Воля за борба, воля за саможертва, воля за по-добро – и то в името на обществото: това е най-характерното за Андрей Робовски. Освен всичко друго, за него под турско просто няма достатъчно хляб. Той трябва да се задоволява изключително с учителство сред одухотворен, но неценящ културата народ, който е склонен да плаща повече на говедаря, отколкото на даскала. Своето пренебрежение към онова, което би могла да му каже интелигенцията, българинът облича дори в поговорка: „Акъл не ща, пари ми дай.”

По настояването на Неофит Бозвели жителите на Търновската епархия поднесли на Великия везир в края на април 1845 г. молба, подписана от 64 души, между които мнозина първенци от Търново, Габрово, Елена, Севлиево, Казанлък и други места. В нея те протестират рязко против своя алчен митрополит, гърка Неофит, изброяват користолюбивите му похвати и враждебните му действия към по-събудените българи и заявяват: „Вярата наша се обърна на разбойническа търговщина, и народа от истината и от вярата си. Чакаме винаги да се сподобим с архиерей според законите си, да ни поучи що сме длъжни на този свят да правим, що сме длъжни за другият, да се предуготвим, а то по наше нещастие дохождат ни архиереи неми, натоварени до уши с борч, знаещи само езикът на парите”.

Борбата срещу гръцките владици се задълбочава, като частичен успех е постигнат с решаващата намеса на Андрей Робовски. От запазените документи е видно, че известният еленски учител и свещенослужител при храма „Успение Пр. Богородица” води кореспонденция с Неофит Бозвели. Той има гражданската доблест на 15 май 1846 г. да поднесе на султан Абдул Меджид на прът писмена жалба от еленчани и от негово име – оплакване против произволите на гръцкия владика, искайки неговото сменяне с българин. Патриаршията се вижда принудена най-сетне да отзове Неофит, но на негово място праща пак грък – Атанасий.

Изгонването на Неофит Византиос от Търново коства много труд и отнема доста време. Неофит Бозвели насърчава от затвора двамата водачи на движението – Андрей Робовски и лясковския архимандрит Максим.[8] Неведнъж в писмата си Бозвели отдава заслужено място на Елена и еленчани в отстояване на българската вяра и във волята за промяна на обществения ред. Силата им усеща и самият Търновски владика, който разчита на еленските чорбаджии да закрепи своето положение на владишкия престол.

Атанасий пристига в Търново на 22 декември 1846 г. Той не крие даденото количество пари за Търновската епархия. (Разбирай, че парите са дадени като подкуп да бъде назначен за Търновски митрополит). За да си ги набави, той прибягва към следната хитрина: през януари 1847 г. свиква в митрополията първенците от нахийските центрове на Търновската епархия на угощение. Във време на угощението се оплаква, че много пари е дал за тази епархия, и предлага на гостите си да му дадат съгласието си, щото за първата година в двоен размер да събира владишнината си. На това пръв хаджи Тодор от Елена изпреварва другарите си и му отговаря лаконично: „бакалъм” – ще видим, равносилно на отказване.

Ненавистта на еленчани към гръцкия владика нараства. Наново пламват борби, като не минава и без човешки жертви. Един ден през 1848 г. Атанасий е намерен удавен в кладенеца на митрополията, а Неофит Византиос се връща в Търново. Сега той прави някои отстъпки – назначава за свои хороепископи във Враца и Ловеч българите Доротей и Иларион, а през 1855 г. за свой протосингел взема Иларион Стоянович и позакрепва положението си, макар че брожението в епархията не престава. Това са и единствените случаи, в които искането за родни владици бива удовлетворено.

Показателното в случая е, че две от трите назначения са на личности от Елена. Иларион (Иван Иванов) е роден през 1800 или 1801 г. в махала Горни Чукани, над град Елена. Учи се в килията на Хилендарския метох при известния Дойно Граматик. И рано – на десетина години, отива в Капиновския манастир. Там, известен под името „Йоан четец” продължава учението си. Младият послушник, за да спечели името „четец”, ще е направил впечатление като по-издигнат от другите послушници. Минава и за летописец на манастира. Нему принадлежи известният „Капиновски поменик”. През 1818 г. той е подстриган за монах под името Иларион. След това служи в Търново 15-16 години като архидякон и 14 години като протосингел. През 1852 г. Иларион е поставен за владика на Ловчанската епархия, която управлява 20 години. Всички се радват, че се ръкополага български владика, а това предвещава, че в скоро време ще се развият благоприятни за българския народ събития. Иларион обича родния език, на който винаги служи. След отстраняването на владиката Неофит до назначаването на негов приемник, дядо Иларион е натоварен да управлява Търновската епархия, в качеството си, на какъвто се е подписва „Ловчанский Иларион и Епитроп свето Търновский”. Като управляващ Търновска епархия, той отправя една наредба до народа, с която го приканя да подкрепи парично изграждането на една „народна черква” в Цариград, в която да се служи на „нашия матерен език – българския”. За него е чест да се нарече българин. Взема дейно участие при учредяването на автономна българска църква под името Екзархия. Иларион Ловчански е председател на образувания временен Синод и за кратко избран за пръв Български екзарх.

Интересен е пътят на Иларион Стоянович, по-късно известен като Макариополски. Роден през 1812 г. в Елена, син на Стоян Михалев, един от участниците в Гръцката завера (1821), избиран за кмет. Вместо – по тогавашния обичай – да наследи занаята на баща си, той мечтае за духовно поприще. На Атон става хилендарски подстриженик, учи на остров Андрос при прочутия пропагандатор на Мегали идея Каирис, после кара гимназия в Атина. Не за дълго се увлича от революционни идеи, а под влияние на гръцкия патриотизъм родолюбието става негов основен ориентир. След това се озовава в Цариград, мечтаейки да замине на учение в Русия, където вече са двамата му братя Никола и Димитър. Патриаршията обаче отказва да му даде необходимата препоръка и това, изглежда, го кара скоро да се присъедини към Неофит Бозвели и бързо става безспорен водач на църковната борба.

След Кримската война българите стават все по-сплотени, с пораснала обществена зрелост и все по-твърдо настояват на своето. Подвластни на националната идея, те не се задоволяват с половинчатости и преминават към решителни действия. От името на целия свой народ цариградските българи вземат решение за демонстративно скъсване с Патриаршията на най-големия православен празник – Великден. Така 3 април 1860 г. придобива дълбок символичен смисъл, свързвайки в едно мистичното Христово възкресение с Българското национално възраждане. Това е проява на рядка находчивост и смелост на водача на църковната борба. Според думите на П. Р. Славейков Иларион Макариополски става „светлата звезда на църковната наша борба”. От този ден неговото име придобива общобългарско значение. Г. С. Раковски не го титулува иначе освен царствено: Иларион Български. За него Тончо Жечев пише: „Той е най-значителният български политик в църковната борба и най-значителният църковник в българската политическа история след патриарх Евтимий.”

Вече като Търновски митрополит Иларион посещава родната Елена. Случката, станала по Великден 1873 г. бележи последната му изява в родния край, оставяйки безсмъртното: „Дето е народът, там съм и аз!”

Еленчани започват едни от първите протести срещу владиците-фанариоти. Съпротивата срещу тях е най-непримирима именно в Елена. Еленчани и техните водачи влагат много сили, постоянство и упоритост в църковната борба през Възраждането. Наред с Цариград и Търново, Елена се оформя като главно духовно средище на църковното движение. А чрез него българите възстановяват в пълноценния й вид своята народност, осъществяват своето възраждане, своето възкресение за самостоятелно духовно и държавнополитическо битие.

 Личности свързани с Елена
 
1  Йеромонах Йосиф Брадати 
2  Иван Николов Момчилов 
3  Доктор Йордан Брадел 
4  доктор Димитър Петров Моллов 
5  Дойно Граматик 
6  Архитект Йордан Миланов 
7  Стоян Николов Михайловски 
8  Иларион Макариополски 

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com