Туризъм, забележителности и бизнес

Хотел-механа Калина в Широка Лъка  

Hoteli okolo Pamporovo v Shiroka Laka, vili pod naem krai Smolqn, Pamporovo v Shiroka Laka, kashti za gosti do Smolqn, Pamporovo, Stoikite, zabelejitelnosti v Shiroka Laka, kulturen, istoricheski turizam v Shiroka Laka

област Видин област Монтана област Враца област Плевен област Велико Търново област Русе област Силистра област Разград област Добрич област Шумен област Търговище област Варна област Бургас област Сливен област Ямбол област Ловеч област Габрово област Стара Загора област Пловдив област Хасково област Кърджали област Смолян област Пазарджик област Благоевград област Кюстендил област Перник област София област Софийски регион Затвори картата
 Сподели ::
Представяме обекти в област Плевен, хотели, къщи, вили за гости, Кайлъка
български
english
deutsch
руский
ελληνικά
търсене по текст:
ГОРЕЩА ОФЕРТА

информация

Хотел-механа Калина в Широка Лъка
категория :: Настаняване | Хотели   област :: Смолян, хотели, къщи, вили за гости, под наем

адрес: България-Семеен хотел-механа "Калина" се намира в село Широка Лъка, община Смолян не далеч от Пампорово, Гела, Девин, Триград, Ягодина.

телефони: 0888 784897, 0889 338124
Моля споменете, че сте разгледали обявата в Туризъм-Хотели-България.com

видове туризъм:
планински, еко, винен, исторически, културен, бизнес туризъм

мин.цена : **** макс.цена : ****

наляво
наляво
надясно
надясно

 регион
 община
 град
 село
 курорт
 забележителност
Aрхеологическа етнографска сбирка курорт с. Баните
Mестността Краево край Триград, Ягодина, Девин,
Антична крепост местност Ченгене кале край Рудозем,
Биосферен резерват Дупката облас Смолян,
Биосферен резерват Кастракли общ. Борино,България,
Буйновско ждрело село Ягодина и Буйново,
Бялото камене край СПА курорт град Девин,
Ваклите дупки край село Орехово планина Родопи,
Велоалея-Язовир Златоград край град Златоград,
Воденица в село Чепинци край Рудозем и Златоград,
Водопад намиращ се в местността “Дуплево”Орехово,
Водопад намиращ се в местността “Скакалото”Орехово,
Водопад-Струилски дол край СПА курорт град Девин,
Връх Виденица община Борино общ.Смолян,
Връх Гребенец край Девин, Ягодина Триград в Родопи,
Връх Перелик край курорт Пампорово,Смолян,Чепеларе,
Връх Преспа в Родопите край м.Хайдушки поляни,
Връх Рожен планина Родопи област Смолян,България,
Връх Свобода община Баните област Смолян, Родопите,
Връх Свобода-паметна плоча на Момчил юнак, Баните,
Връх Снежанка Родопи планина,
Връх Средногорец в Родопите /защитена местност/,
Връх голям Перелик в Родопи планина край Пампорово,
ДРЕВЕН ХРАМ ПОД ВРЪХ "ЦИГАНСКО ГРАДИЩЕ"-Рудозем,
Девинска 1 , Девинска 2 и Девинска 3 край гр Девин,
Джамията и "Златния коран" в село Чепинци,
Дяволският мост - м. “Хайдушки дол” общ.Борино,
Дяволският мост край СПА курорт град Девин, Борино,
Еднографски компекс Златоград,
Екопътека Еко-ехо край град Златоград, обл. Смолян,
Екопътека Загражден край Давитково, община Баните,
Екопътека Невястата в град Смолян.България,
Екопътека Планинска прегръдка край град Златоград,
Екопътека По стъпките на Делю Хайдутин-Златоград,
Екопътека Света Неделя край град Златоград ,
Екопътека с.Борино град Девин.България,
Екопътека село Мочура край Рудозем и Златоград,
Екопътека село Пловдивци около град Рудозем,
Екопътека село Равнината около град Рудозем,
Екопътека, Кечи- кая -козник край град Рудозем,
Екопътека-Циганско градище -съдилището гр. Рудозем,
Екопътеки в Родопите-Дяволската пътека край Борино,
Етнографска сбирка на Смилянския боб и терлик,
Етнографски комплекс в град Златоград.България,
Етнографски музей Арда, Могилица, Смилян, Родопите,
Етнографски музей град Златоград,
Етнографски музей град Смолян,
Ждрелото на Хайдушки дол край SPA курорт Девин,
Защитена местност Гюмюрджински снежник, Златоград,
Извовор Лъджата с.Буката общ.Смолян-лечебен извор,
Извовор Лъджата с.Буката общ.Смолян-лечебен извор,
Извор Перинига край м.Хайдушки поляни и Момчиловци,
Изворът на река Арда ,
Изкуствено езеро Кастракли общ.Борино.България,
Историческия музей в град Смолян,
Калето-билото на Соколица край град Смолян, Родопи,
Каньона на водопадите над Пампорово.България,
Карабурун-Градището край курорт Баните, Смоляснко,
Кенарен мост над река Малка Арда, с. Малка Арда ,
Кестенска пещера край СПА курорт град Девин,
Костен камък колосален скален масив край с.Орехово,
Кралюв камък край град Смолян в планина Родопите,
Крепостна стена Кичика край гр. Рудозем, Златоград,
Кървавата стена в град Смолян, планина Родопите,
Къща-музей Ласло Наги в град Смолян,
Мемориал Полковник Серафимов (Родопската Шипка),
Мемориална музейна сбирка "Ласло Наги" - Смолян,
Местността Водни пад край Триград,Ягодина,Девин,
Местността Иноглово край град Смолян и Пампорово,
Местността Люлката край Широка лъка,Гела,Пампорово,
Местността Поляните край Триград, Ягодина, Девин,
Местността Пометково край Триград, Ягодина, Девин,
Местността Циганско градище край Рудозем,Златоград,
Местността Чаирите Триград, Ягодина, Девин,
Местността Чукаря край курорт с. Баните, Смолянско,
Местността Чуката на ридика край Баните,Смолянско,
Момин камък край град Смолян, ски курорт Пампорово,
Момина вода край село Момчиловци, Хайдушки поляни,
Момчилова крепост край град Смолян, Мадан,Родопите,
Музей на просветното дело гр.Златоград,
Музейна Етнографска сбирка курорт село Баните,
Музейна сбирка на съобщенията Златоград-България,
Музейната сбирка Просветното дело Средните Родопи,
Настанската могила край Девин, Триград, Ягодина,
Национална Астрономическа Обсерватория обл.Смолян,
Национално училище за фолклорни изкуства в с. Широ,
Обсерватория Рожен край Смолян-Чепеларе-Пампорово,
Павловската воденица общ.Баните-Смолян-България,
Паметник на полоковник Сарафимов град Смолян ,
Панорамна площадка „Орлово око”,
Параклис Св. Св. Константин и Елена град Златоград,
Параклис Свети Атанас в град Златоград, Родопите,
Пещера "Бориковска" край с.Смилян-Могилица-Арда,
Пещера "Шаренка" между градовета Мадан и Рудозем,
Пещера Дявоско гърло село Триград,
Пещера Надарска край с. Смилян-Могилица и Арда,
Пещера Надежда край град Девин, с.Ягодина, Триград,
Пещера Орфеева дупка край Девин, Борино, Триград,
Пещера Ухловица общ. Смолян с.Смилян-Могилица-Арда,
Пещерата Ухловица,
Пещери Голубовица край село Смилян-Могилица и Арда,
Планеариум,
Планетариум град Смолян ,
Природен феномен "Момата" гр.Девин,
Проходна пещера Калето край Смилян-Могилица- Арда,
Пунар на чешма , с. Оряховец ,
Регионален исторически музей "Стою Шишков" Смолян,
Резерват "Старата гора" край село Триград,Ягодина ,
Резерват "Шабаница" край град Триград община Девин,
Резерват Дженда край с.Загражден, Баните, Родопите,
Резерват Кормисош край село Загражден в Родопите,
Резерват Сливка край с.Загражден, Баните, Родопите,
Римски мост Кемера в местността Дженевра с. Борино,
Римски мост Кемера община Борино облас Смолян,
Родопски драматичен театър град Смолян,
Село Могилица-Агушеви конаци обл.Смолян,
Скала Момата край село Широка Лъка, община Смолян,
Скалният феномен Костен камък край село Орехово,
Смолянски водопад Салихаговата урва град Смолян,
Смолянски езера край Смолян и ски курорт Пампорово,
Смолянските езера и изворът Хубча край град Смолян,
Смолянските езера и изворът Хубча край град Смолян,
Средновековна крепост Козник над град Рудозем,
Тракийска пещера Боево край гр.Рудозем и Златоград,
Тракийско светилище, посветено на бога Слънце,
Тракийско светилище-бога Слънце Белите камъни ,
Триградско ждрело общ.Девин обл.Смолян,
Узунов камък с.Горна Арда-Могилица-Смилян,
Фолклорен резерват село Широка Лъка,
Харамийската пещера край Триград, Ягодина, Девин,
Храм "Свети Георги Победоносец" гр.Златоград,
Храм "Успение Богородично" град Златоград,
Храм на Енихан Баба на връх Свобода община Баните,
Църква "Св. Висарион Смоленски" град Смолян,
Църква "Св. Пр. Илия", с. Давидково, община Баните,
Църква "Успение на Пресвета Богородица", с.Баните ,
Църква Успение на Пресвета Богородица” Пампорово,
Църква „Успение Богородично” в с. Широка Лъка,
Чаирските езера край село Триград община Девин,
Часовникова кула в с. Павелско до град Чепеларе,
Часовникова кула в село Смилян община Смолян,
Человешка пещера край село Орехово общ.Чепеларе,
Чудните мостове,
Ягодинска пещера с.Ягодина обл.Смолян,
Язовир Антонивановци край град Кричим и Девин,
Язовир Въча-Антон Иванов до гр.Кричим-Девин,
Язовир Доспат хотели край градовете Доспат-Сърница,
Язовир Цанков камък в Родопите край курорт Девин,
манастирска крепост на връх Св. Неделя в Златоград
 местност
информация

 Хотел-механа "Калина" в Широка Лъка
Вие не сте тук, за да направите избор.
Вие вече сте го направили.
Вие сте тук за да разберете, защо сте го направили.

 Вашият избор е точно попадение заради:
комфорта и уюта на 3 апартамента, 5 двойни и 2 тройни стаи


ЕТАЖ 1

 Брой места
 
1 Двойка,2 Тройка, 3 Двойка, 4 Двойка, Апартамент 1 Двойка + Спалня

 ЕТАЖ 2

Апартамент 2, Две спални, 5 Спалня, 6 Тройка, 7 Спалня, Апартамент 3 Две спални
 
Апартаментите са 2 самостоятелни стаи с 1 санитарен възел.
Общият капацитет на хотела с допълнителни легла е 30
- неповторимата атмосфера на МЕХАНАТА, която разполага с 35 места
- вкуса на родопските специалитети и на традиционната национална кухня.
- качествените, избрани за Вас напитки
- родопската песен под звуците на прочутата широколъшка кабагайда

Вашият избор Ви дава възможност да погледнете на света от височината на в. Перелик - 2191 м, където ще ви заведе квалифициран планински водач. Неговите услуги може да ползувате по всички планински маршрути в Перелишкия дял на Родопите.

Вашият избор, да бъдете при нас
На 4.08.2007 г. ще се проведе Шести Гайдарски Фестивал с международно участие. Началото на фестивала е поставено през 1995 г. Основната цел на фестивала е да издири и популяризира талантливи изпълнители на родопска гайда от различни поколения, да съхрани уникалния за света инструмент – родопската каба гайда. В различните издания на фестивала са участвали гости изпълнители от Франция, Италия, Сърбия, Русия, Германия и Шотландия.

Изборът Ви - Семеен хотел Калина е на 12 км. от алпийския курорта Пампорово. Ски- екипировки и сноуборд под наем и ски- учител, владеещ немски или английски език ще ви помогнат да усвоите майсторството да се спускате по белите му писти.

В с. Гела са открити 3 нови писти. Цената на целодневна карта за възрастни е 10 лв. а за деца 8 лв.

Интересът Ви към старинния бит, история, фолклор и културата на Родопския край Ви доведе в Широка лъка за да видите:
- неповторимия архитектурен стил на родопската къща
- уникалните експонати на етнографския музей, който се помещава в Згуровския конак
- родната къща на Екзарх Стефан
- къщата в която се е помещавал щаб на Капитан Петко войвода
- сградата на Средно музикално училище

За село Широка Лъка
Село Широка Лъка е известно със своите автентични родопски къщи. През зимата селцето е притихнало под снежната си завивка. Църквата “Св. Богородица” от 1884 г. е била построена само за 38 дни. Очарование на това кътче придават и старите каменни мостове, огънати над р. Широколъшка.
Опиянявали ли сте се някога от трелите на родопската каба гайда? Протяжната й песен се рее високо над възвишенията на Родопа планина, обгръща просторни пасища и долини, за да се слее с ромола на бистроструйната Широколъшка река. Накацали по планинските склонове от двете страни на бреговете й, се белеят старинните къщи на Широка Лъка. Селото, прочуто с автентичния си фолклор, е родно място на няколко поколения известни български гайдари, а възпитаниците на широколъшкото Средно музикално училище популяризират родопската музика далеч зад граници.Не случайно Широка Лъка е обявено за архитектурен и фолклорен резерват, а славата му като райски кът за отдих привлича хиляди гости от страната и чужбина. Най-старите къщи в селото са изградени от камък и дърво в началото на 18-ти век. Зад дебелите зидове, криещи дворовете от хорските очи, надничат увенчани с високи комини двуетажни постройки с еркери и вътрешни дървени стълбища. Във всеки дом е имало долапи, скрити в стените, както и малка изба със скривалище, осигуряващо сигурна закрила от набезите на османския поробител. Хората в Широка Лъка се гордеят със своята църква "Св. Богородица" от 1834 г., която била издигната с неимоверни трудности само за 38 дни - колкото е разрешавал турският ферман. Предполага се, че е изографисана от известния майстор Захари Зограф и брат му Димитър - представители на Самоковската художествена школа. В близост се намира и старото училище, построено през 1878 г.- непосредствено след освобождението на България от османско иго. В сградата на т.нар. Згуровски конак е разположен етнографският музей на Широка Лъка, представящ бита на нашите предшественици през епохата на Възраждането.

Още информация за Широка Лъка
Широка лъка е символ на родопската култура и дух. Идвайки в това село-приказка,обявено за архитектурен и етнографски музей, Бие се озовавате 1-2 века назад - в епохата на Българското Възраждане. Трите сводести моста на Широколъшката река, запазени от римско време, предават на селото особено очарование. В най-красивата и внушителна среда (Згуровският конак) се намира етнографският музей. Можете да видите и къщата, в която се е помещавал щаба на Капитан Петко войвода (1878 г.). В Широка лъка е роден Екзарх Стефан, известен с важната си роля при спасяване на българските еврей през Втората световна война. Селото в известно с Фолклорното си музикално училище, в което се обучават талантливи младежи от цялата страна.

"В нашия център се изнасят кратки програми с родопски песни и танци. Туристите могат да се обучават и в различни родопски занаяти. Предоставяме им възможност да си изработят нещо на родопския хоризонтален стан, да се научат да предат, да тъкат, да везат терлици, да чепкат вълна. Много интересно за туристите е изработването на родопските терлици. Те се везат на ръка и се обшиват с гайтан. Някои проявяват желание да се научат да тъкат най-обикновена родопска черга или дори по-трудоемките нашенски халища, отличаващи се с пъстрите си цветове."
Няма начин да не останете омагьосани от автентичната родопска кухня музика. Игривите импровизации на прословутата каба гайда, съпровождащи изпълнените с копнеж и меланхолия родопски песни, възпяват непреходната красота на Родопа, обвеяна от митове и легенди. Повече за местния фолклор ще научите от възпитаниците на широколъшкото Средно музикално училище за народни песни и инструменти. Младите виртуози, носители на редица национални и международни награди, с готовност демонстрират музикалните си дарби. В училището се провеждат и специални курсове за чужденци, желаещи да усвоят тънкостите на характерните за този край инструменти и хора. Закътаното в пазвите на Родопа селце е домакин и на поредица от фолклорни празници с участници от целия регион. В първата неделя на м. март в Широка Лъка се стичат гости от страната и чужбина, за да присъстват на ежегодното кукерско шествие, или т.нар. Пестнеделник. На този ден страховити кукери, опасани с огромни чанове, танцуват из селото, за да прогонят злите духове от къщите и от душите на хората. Вдига се много шум, звън и смях, пеят се песни и се вият дълги хора на селския мегдан.
“Друг интересен празник е гайдарското надсвирване, което се провежда под формата на фестивал в нашето музикално училище в първия петък и събота на месец август. После празникът прераства в гайдарско надсвирване на открито на живописните Илинденските поляни над близкото с. Гела. В тези две събития се включват и участници от чужбина. На празника човек може да опита за пръв път да посвири. А ако вече е усвоил тънкостите на родопската каба гайда, може да участва в надсвирването, а защо не и да се яви на конкурса, заедно с майстори гайдари от страната и чужбина!”

Празници в Широка Лъка
“ Песпонеделник”
По стародавна традиция в първите дни на месец март, в с. Широка лъка се провежда кукерски празник, наречен "Песпонеделник".
Младите мъже от селото се обличат в специални костюми и маски, и обикалят из селото изпълнявайки обредни танци и ритуални сценки представящи борбата между доброто и злото.
Древният езически обичай, обогатен със християнски елементи се изпълнява за плодородие, изобилие и здраве, възпроизвежда основни митологии за сътворението на света. Кулминацията на празника е в неделя, когато гости на широколъшките "песяци" са кукерски състави от цялата страна. Ритуалните кукерски игри завършват с народно веселие и хора.
“Лазаровден”
Традиционният пролетен празник бе възроден след многогодишно прекъсване в Широка Лъка, от ученици от основното училище. Празнува се в събота, на 8-ия ден преди Великден, на деня на Св.Лазар. Tой се свързва с най-представителния, жизнерадостен, поетичен, изпълнен със символика и драматизъм пролетен момински обичай – Лазаруването. Момите, наричани лазарки се събират в дома на една от тях. След това пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото, на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своите избраница.
“Тодоровден”
Втората седмица на Великденския пост е “Тудуришката неделя” или “Тудурица” – една от най-опасните седмици от годината. Началото и се поставя от “чистият понеделник”, който поставя началото на тридневен пълен пост. Според поверието през тази седмица нощем из селото броди св. Тодор, който язди на бял кон. Светецът се представя като кара-кон или “вкара-кончен” (овампирчен) мъртвец. През Тодоровата неделя не се пере и мие, не се чука с бухалка, за да не пада гръм и да не бие град през лятото. Забраната за женска работа се спазва най-строго в сряда и петък, наричани “черна сряда” и “черен петък тудуришки”. През цялата седмица се съблюдава и полово табу, тъй като според поверието, ако се зачене дете, то ще се роди недъгаво.
Празникът е предназначен главно за здраве на конете.
Преди изгрева на слънцето жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова, украсени с орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като едновременно подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. Най-интересният момент от Тодоровден е кушията. На празника се изпълняват и различни обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата си.
В някои райони се изпълнявa и друга интересна обредна практика за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая невестата отива при родителите си, където идват и зетят и свекървата и се слага обща трапеза. Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава, да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.
КУШИЯТА - На Тодоров ден се организират кушии или надбягвания с коне – обичай, в който участва цялото село. Мъжете почистват конете, накичват ги, обличат се с нови ризи и ги извеждат за надбягването. Победителят се награждава – конят получава най-често юзда, а неговият стопанин – риза или пешкир. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде се посреща радушно, а конят му се напоява с вода.

Туристически маршрути
с. Широка лъка - вр. Света Елена

Маршрутът тръгва от центъра на селото по посока Пампорово. Първоначално се върви по шосето и след 15 мин. се достига до сводест мост на р. Широколъшка при водослива на р. Ослен. Веднага след моста се завива по левия бряг на реката и след 50 м се поема нагоре през гората в югоизточна посока. Маршрутът върви по горска пътека и е маркиран с червена боя. С плавно изкачване, първоначално през пасищни поляни, а след това през смърчова гора се достига до обширна поляна, в дъното на която се намира параклисът "Св. Св. Константин и Елена", построен на връх Св. Елена. До тук от Широка лъка се стига за 1 час и 30 мин.

Историческите извори показват, че на това място е съществувало тракийско църковище. Новият параклис е построен върху самите основи на църковището. Останки от каменни стени ограждат целия връх. В източна посока, на 500 м съществуват останки от тракийски гробници. На запад се открива обширен изглед към Широколъшката долина и с. Широка лъка.
След отклонението се връщаме по основния маршрут към с. Стойките. Първоначално се преминава през обширната поляна, тръгвайки в южна посока към махала Елена. От тук маршрутът продължава по камионен път. Върви се в югоизточна посока над махала Граащица, покрай параклиса Св. Троица. До тук от параклиса параклисът "Св. Св. Константин и Елена", се идва за 45 мин.

На откритите поляни над махала Гращица туристът може да се полюбува на красивата, неповторима гледка, която се открива в дясна посока на движението. На юг се открива снагата на родопския първенец - вр. Перелик (2191 м), а доста по-надясно, на югозапад е върхът Широколъшки снежник. На преден план чернее конусовидното очертание на вр. Турлата. Продължава се в източна посока, покрай телевизионен ретранслатор (железен стълб с антена). След 5мин. се влиза в махала Кайковска, от където по шосето се слиза в центъра на село Стойките. В Кайковската махала се намира църквата "Св. Св. Петър и Павел", построена през 1874 год. и старото училище на с. Стойките, построено през 1870 год.

От махала Гращица до тук разстоянието се изминава за 30 мин., а от параклиса "Св. Св. Константин и Елена" - за 1 час и 15 мин.
с. Широка лъка - Пещера Ледница

Тръгвате по шосето в посока Девин, като следвате синята маркировка. След 30 мин. стигате до малка сграда и минавате по моста над реката. След 20 мин. стигате до чешма и продължавате още 10 мин. до махала Горски дол. Продължавате в южна посока, по стръмен горски път, по долината на рекичката Крушев дол. По скалите над реката можете да видите туфичките на Силивряка, цъфтящ рано напролет.
След още 1.45 мин. се стигате до местността Параджика, където вляво от пътя се намира изоставен бивш бригадирски лагер. Маршрутът продължава по дола и след 15мин. стигате до пещерата Ледницата. Входът u се намира нагоре, в ляво от пътя (вж. табела).
с. Широка лъка - м. Превала - х. Смолянски езера

Маршрутът тръгва от центъра на селото по посока Пампорово. След 15 мин. достигате до сводест мост над р. Широколъшка, където се влива малката рекичка Ослен. Завивате вдясно и продължавате по горския път, по десния бряг на р. Ослен. (Това е стария път за гр. Смолян).
Непосредствено в началото на маршрута се намира природната забележителност "Летната гора" обявена за защитена територия с цел съхранение на вековната смърчово - елова гора. След 15 мин. пристигате при пейка, масичка и чешма, наречена Гергана (Езмото). Местното население счита, че тази вода е лековита (най-вече при кожни заболявания). На 40 мин. след чешмата, пътят прави завой, където има друга чешмичка, наречена Джуфарови. По левия склон се виждат къщи от махала Гращица. След 30 мин. маршрутът преминава в асфалтиран участък.
В източна посока е местността Ливадица - обширни ливади на с. Стойките. В югоизточна посока извисява снага характерният за тази местност вр. Черни връх (1854м.н.в), намиращ се на рида Букова планина. На югоизток е височината Врача - историческа местност с останки от крепост от времето на II Българско царство. На дясно, в югозападна посока се виждат височините Кузуятак (2109м.н.в) и рида Мечата каба. На запад се вижда вр. Турлата, (1824м.н.м), а по-надясно вр. Широколъшки снежник (2188м), известен сред местното население като Шилестата чука. Маршрутът отново напуска асфалтирания път и продължава по черен път в източна посока през ливадите на местността Ливадица.

На 10 мин. след ливадите се изкачвате в югоизточна посока по горски коларски път. Вървите по просеката на електропровода, който отива към местността Превала. За 45 мин. излизате в най-горната му част, в местността Кабата. След това продължавате в източна посока по камионен път и за 10 мин. стигате до местността Превала.
В продължение на 45 мин. се върви по шосето за гр. Смолян, до местността Крива река. След 10 мин. се стига до почивна станция "Мечта". Заобикаля се сградата от ляво и след 10-15 мин. вървейки по добре оформена пътека минавате покрай едно от прочутите Смолянски езера. От някогашните двадесет бисерно - изумрудените очи на Родопа, сега са останали седем. Времето е наслагвало наносни почви, камъни и това е предизвикало засипването на някои от тях. Край хижата се намират трите горни езера. От тях, най-горното, наречено "Мътното" е най-дълбоко (4,5 м) Езерата са заобиколени от смърчови гори, които им придават тъмнозелен цвят.

След езерото излизате отново на асфалтиран път, по който продължавате нагоре и след още 5 мин. стигате хижа "Смолянски езера". Хижата е разположена на терасовидна поляна при надморска височина 1526 м.
От района на х. "Смолянски езера", седалкова въжена линия извежда туристите до вр. Снежанка.
Преходът от Широка лъка до х. Смолянски езера е 4 часа.
До връх Снежанка, в периода между 20 май и 15 Септември, можете да стигнете и от центъра на Пампорово, като вземете първо Лифт 1 до х. Студенец, а от там Лифт 2 за върха. От вр. Снежанка до х. Смолянски езера можете да вземете Лифт 4.
Почивка на лифта има от 11.45 до 12.45ч.
с. Широка лъка - мах. Заевите - с. Гела

Маршрутът е маркиран със зелена туристическа маркировка.
Тръгвате от село Широка лъка в южна посока по пряката пътека, която започва от двора на музикалното училище. Качвате се по каменните стълби до хотел "Широка лъка" и продължавате в посока махала Чуката, по пътеката за махала Заевите. За 20 мин. се стига до остър завой на асфалтовия път за с. Гела. Пресичете завоя и продължавате нагоре по пътеката навлизаща в гората. Маркираната пътеката минава под самите къщи на махала Заевите и след 15мин излиза на Илинденскити поляни, в средата на които се намира параклисът "Св. Илия".

Разстоянието от Широка лъка до Св. Илия, се изминава за 1.30час. За с. Гела продължавате в източна посока по камионния път, като се минава покрай църквата "Св. Троица", построена върху стар раннославянски манастир "Св. Троица".
Целият маршрут се изминава за 2ч.
През последните години село Гела придобива известност на желано туристическо селище за летен и зимен отдих. В селото е построена голяма модерна почивна станция на Международен пловдивски панаир, както и почивна станция "Академика". От с. Гела може да се отиде до х. Ледницата, намираща се на 7 км.

След поляните, където се провежда съборът Илинден, се върви по черен камионен път в южна посока към местността Изтъпа, където има чешма с водопойно корито. От тук се следва жълта маркировка. Продължавате по пътя, до Бачицко дере и продължавате в западна посока, през местността Кекезите. Хижа Ледницата (1650 м. н.в.) се намира сред обширни пасища, в местността Кекезите и отстои на 1 км източно от едноименната пещера Ледницата. Цялото разстояние от с. Широка лъка до х. Ледницата е 3 часа.
От с. Гела може да се отиде за 3 часа и до х. Перелик, следвайки маркирана в жълто туристическа пътека
с. Широка лъка - с. Солища - х. Перелик

Тръгвате от моста при Държавното лесничейство, по пътя за с. Солища (5км). Пътят извива покрай впечатляващия с архитектурата си училищен комплекс на Средното фолклорно музикално училище.
След 1 км, вдясно се отклонява път за с. Гела, който стремглаво се изкачва нагоре. Но нашият път продължава направо, успоредно на реката. Малко по-нагоре, в ляво има чешма с хубава вода, масичка и пейка за кратък отдих и след 10 минути в дясно е отклонението на пътя за с. Стикъл. Тази част на маршрута впечатлява с красиви панорамни изгледи към разпръснатите махали на с. Гела и Перелишкия дял на планината.

Село Солища в миналото е било средище на просвета, търговия и характерни за района занаяти. Сега наред със старите къщи, се строят нови модерни вили и селото прие подчертано ваканционен характер.
От селото, при махала Грудинска, първоначално вървите в южна посока по автомобилен, а след това по черен коларски път през ливади и ниви. След 20 мин. излизате на открито било, на стар чакълиран път. Покрай него минава водопровода за с. Солища. Продължавате по него все в южна посока.
В дясно на югозапад и запад се открива чуден изглед към върховете Турлата и Шилестата чука. В източна посока се вижда махала Граащица.

След 20 мин. ще достигнете до остър завой в дясно и навлизате в стара иглолистна гора.
Ако желаете може да отидете до параклиса Св. Прокоп намиращ се в ляво, на югоизток в местността Осиката.
Маршрутът продължава по пътя и след 10 мин. стигате до чешма с добра вода за пиене и пейка за отдих.
След още 20 мин. нагоре по черния път преминавате през Чуневи ливади в ляво от пътя. Вляво, в източна посока, пътят води към мандрата. Туристическата пътека продължава направо в южна посока, преминава през местността Варварини води и за 30 мин. стръмно изкачване при свлачището излиза на панорамния път от Пампорово за с. Мугла. През тази последна част от прехода, пътят минава покрай буен планински поток, който се счита за начало на река Карлъшка. До тук маршрутът е част от маркиран със синя боя.

Разстоянието от с. Широка лъка до панорамния път се изминава за 3 часа и мин. и от там до х. Перелик за 1.15ч. - общо 4 часа и 15 мин.

Как да стигнете до с.Широка Лъка?

От Централна автогара - София и автогара "Родопи" /гр. Пловдив/ тръгват автобуси за гр. Смолян. Връзка можете да направите на к.к. Пампорово, на разклона за гр. Девин (12:45 ч. и 17:00 ч.) или директно от гр. Смолян

 Забележителности и възможности за туризъм в област Смолян, може да разгледате в рубрика Забележителности.

visits:
Всички права запазени 2009-2015 www.tourism-hotels-bulgaria.com